Да даваме ли пари на детето за домашни задължения и оценки?
Често родителите ме питат дали е добра практика да плащат на децата си за изпълнени домашни задължения. Темата среща полярни мнения и няма правилен отговор.
Докато в едни семейства подобна практика би поощрила финансовата независимост и отговорност, в други би имала обратния ефект – детето да отказва да помага без заплащане. Дали да се плаща на децата за домакинска работа или не е лично решение, което зависи от ценностите и целите на семейството, но е важно да се вземат предвид както краткосрочните ползи, така и дългосрочните резултати на този избор.
Личното ми мнение е, че по-добре финансовите отношения да останат извън семейството и възможности за печелене на пари да се търсят от детето извън домакинството. И да полагаме усилия в това детето да осъзнае своята отговорност към семейството и към личните си резултати и в това да култивираме и подкрепяме предприемачески дух с дейности, насочени навън.
И тъй като действително темата е обект на дискусия в много семейства и всеки търси своята “златна среда“, ето някои плюсове и минуси, които да имаме предвид, избирайки стратегията у дома:
Внимавайте за какви дейности искате да плащате
Плащането на децата за извършена домакинска работа може да ги научи да ценят стойността на труда. Предлагането на парична компенсация може да мотивира децата да поемат домакинската работа с желание и последователност. Идеята за печелене на пари може да направи задачите да изглеждат по-смислени и да помогне на децата да развият важни житейски умения, които ще са им полезни в самостоятелния живот. Плащането може допълнително да подчертае стойността на тези умения и да насърчи непрекъснатото им развитие.
От обратната страна е опасността за нереалистични очаквания. В реалния свят много отговорности не се възнаграждават финансово и е важно децата да разберат, че приносът към домакинството е необходима част от живота, независимо от финансовата печалба.
Преценете добре какъв да е кръгът от дейности, за които искате да плащате. Ако разпишем всяко действие на детето от събуждането до лягането, се оказва, че всички негови движения са в услуга на семейството и трябва да бъдат възнаградени. Наистина ли е така и полезно ли би било единствената мотивация удетето да полага грижи за себе си и семейството да бъдат паричните стимули?
Плащането на децата за домакинска работа може да създаде у тях разбирането, че задължително трябва да бъдат компенсирани за всяко усилие и да доведе до нежелание да помагат без парично възнаграждение и винаги да очакват оценка на приноса си за домакинството. Децата може да започнат да гледат на домакинската работа единствено като на дейност, която да им носи печалба, а не като задължение и отговорност към семейството. Те могат да дадат приоритет на задачи, които предлагат по-висока финансова компенсация пред други важни аспекти от семейния живот.
Ако миенето на зъбите или четенето на книги е труден за детето навик, може би си струва да опитам стратегията с “моркова” и да поощрим изгражданетона този навик с допълнителен паричен или друг материален стимул в подкрепа на останалите усилия от страна на родителите. Дългосрочно обаче тези навици е добре да се изграждат на основата на личната мотивация и убеденост от страна надетето, че са важни, необходими и полезни за него – чрез разговори, личен пример и съвместна работа.
От друга страна, включването в “таблото с ценоразписа” на специфични, неежедневни и не толкова свойствени за детето задължения би могло да му даде допълнителна мотивация по-активно да помага в домакинството и да изгради у него умения да се справя самостоятелно. Според възрастта на детето и установените в семейството разпределения на ролите такива задачи могат да бъдат, например, да окоси ливадата, да зареди миялната, да помогне с пролетното почистване и пр.
Помислете какви задачи включвате в списъка също при две и повече деца всемейството. Силното разграничение на ролевите функции на братя и сестри, например, може да засили разбирането за традиционните роли на половете в домакинството и тяхното неравенство в живота.
Помислете дали искате предварително да определите дейностите, които ще стимулирате финансово. Ясно дефинираните задължения и компенсация срещу тях може да е силен стимул за детето да следи и изпълнява отговорно своите ангажименти. Това може да му помогне за изграждането на работна етика и разбиране за срокове и организация на времето.
В същото време не е задължително всички парични стимули да бъдат предварително разписани и изяснени, тъй като изненадващите награди имат своята допълнителна роля. Понякога по-запомнящи се и сладки са “бонусите” за екстраусилие, които детето не е очаквало и договаряло, заемайки се с някоя задача. Това му дава ценния урок, че проявата на личната инициатива и допълнителна отговорност се възнаграждават.
А полезни ли са паричните наказания?
Най-често родителите не обвързват регулярните джобни на детето със задълженията у дома и не прилагат санкции при неизпълнение. Обикновено заплащането за домашни задължения е само със знак плюс или 0. Ако използвате стратегията с плащането за свършена работа, обмислете дали е необходимо въвеждането на глоби при лошо изпълнение или отказ. Това може да помогне за изграждането на отговорност и работна етика.
Някои родители избират вместо в пари да оценяват изпълнението на задачите в точки – с даване или отнемане, като в края на седмицата или месеца оценяват какво ще получи детето като парично възнаграждение. Индиректната връзка на задълженията и заплащането през трупане на точки до голяма степен може да елиминира риска от сметкаджийство на дребно и да фокусира вниманието повече върху отговорността по задачите.
Да плащаме ли за оценки в училище?
Понякога родителите избират да поощряват децата при добри резултати в училище. По-рядко е прилагането на санкции при лоши оценки. Плащането за добри резултати в училище може да има както плюсове, така и минуси.
Финансовите стимули, използвани разумно, могат да подпомогнат баланса между насърчаването на академичните постижения и подхранването на вътрешнатамотивация. При всички случаи е важно да не изпускаме поглед над дългосрочните образователни цели – не текущата оценка за урока или учебната година, а насърчаването на мислене, любов към знанието, разбирането за необходимостта да усъвършенстваме себе си.
Ето някои потенциални предимства и недостатъци, които да имаме предвид при заплащането за резултати в училище:
- Мотивация и постижения.Предлагането на парични стимули за добри резултати в училище може да мотивираученика да работи повече и да се стреми към академични постижения.Перспективата за печелене на пари може да насърчи към екстра усилие и усърдие ида доведе до по-високи резултати. В същото време изместването на фокуса отвътрешна към изцяло външна мотивация дългосрочно може да затрудни детето само да поставя и преследва целите си и да се бори за своето личностно израстване.
- Поставяне на цели и фокусиране.Обещанието за финансова награда може да помогне на ученика да поддържа своя фокус към ученето и да бъде последователен в трупането на знания. Рискът е обаче детето да се съсредоточи единствено върху постигането на високи оценки сцел незабавна финансова облага и това да му попречи да търси дългосрочните си цели и интереси в образованието. Ако приоритетът се измести върху печеленето напари, това може да бъде за сметка на развитието на креативност и критично мислене.
- Признание и самочувствие. Финансовите награди за добри резултати могат да осигурят усещане за признание и да повишат самочувствието на детето. За да не се превърне това в нездравословна и напрегната среда в борба за парични компенсации, тези награди могат да бъдатнасочени само към най-високи академични постижения, допълнителни усилия и отличия в конкурси и състезания, извънкласни прояви и пр.
