За Mammi.bg: Кога и как да започнем с финансовото ограмотяване на децата?
Представям ви едно мое интервю за Mammi.bg. Благодаря на Mammi и на Златина за интереса към темата за финансовата грамотност при децата През тази година очаквайте в блога не само рецепти за ястия, но и рецепти за финансовото образование на децата ни Засилващият се интерес към темата много ме радва и по-често ще споделям занимания и игри, които прилагам у дома с Кари и Мити.
Коя е Наталия Тодорова? Представи се за нашите читатели.
За онези, които четат блога ми www.thelittlechef.bg, аз съм майката на Кари и Мити, малките готвачи. Създадох блога преди 2 години с идеята да се превърне в местенце, където споделям въпроси, свързани с родителството и развитието на децата, както и любими рецепти, които приготвяме заедно с моите малки помощници.
А в „свободното си време“ съм Директор маркетинг и връзки с клиенти и член на Борда на директорите на една от най-големите компании за управление на инвестиции и спестявания у нас – Експат Асет Мениджмънт. Над 10 години работя в сферата на комуникациите във финансовата индустрия, преди това съм работила в областта на връзките с обществеността, комуникацията и медиите, както в частния, така и в държавния сектор. Автор съм на образователния комплект Финансова грамотност за деца на издателство Carrot, който представихме през есента на 2021 г. Също съм и автор на краткия документален филм „Без монитор“ за предизвикателствата пред образованието и обучението на деца с нарушено зрение.
Как житейският и професионалният ти път те доведоха до темата Финансова грамотност за деца?
Работата ми е пряко свързана с комуникацията с хора, които търсят решение за личните си спестявания. Ежедневно се срещам с проблемите и трудностите, които възрастните имат при управлението на семейните си и фирмени средства. Постепенно си дадох сметка, че разбирането на материята, поставянето на основите на добрите финансови навици, нивото на осведоменост и интерес – това са все въпроси, които е добре да бъдат поставени още в детска възраст.
Като родител също темата стана по-близка до мен. Започнах да търся способи и подходи, с които да предизвикам интереса на децата по отношение на личните финанси. В света, в който живеем днес, и в света, в който нашите деца ще се развиват, финансовата грамотност е основно житейско умение, важно за успеха във всяка сфера на личния и професионалния ни път. Независимо дали детето ни ще избере да се развива в областта на науката, изкуството, правото или икономиката, всеки ден ще бъде изправено пред предизвикателството да прави избори и да взима решения за личните си финанси.
Какви са първите стъпки, които е добре един родител да предприеме за финансово ограмотяване на детето си? Кога и как трябва да започне?
Погрешно темата се смята за сложна и непонятна. За нещо, което трябва да оставим на гимназията или университета. Финансовата грамотност започва с поставянето на правилните ценности и разбирания по отношение на личните финанси и потребителското ни поведение. А тези навици се изграждат в ранна възраст – както хигиенните навици, навиците за учене, това са манталитетни въпроси и за всяка възраст има подход за усвояването и утвърждаването им.
На въпроса ти кога – от моя опит, 3-4 години е добро начало за структурирани занимания в тази област. Това вероятно ще шокира много от читателите, но бързам да успокоя – не, не обсъждаме борсови индекси или дериватни инструменти с малчуганите. За всяка възраст се използват подходящите теми и игрови ситуации.
За най-малките, например, едно от важните умения е разграничаването на нужди и желания и разбирането за отложеното задоволяване на желанията. Сигурно всеки родител се е сблъсквал с детското тръшкане „Искам сега и веднага“. Да, отказът от незабавно и безконтролно обслужване на всички прищевки и разговорите с детето защо не може сега и веднага са част от финансовото ограмотяване. Този разговор преминава в дискусия за стойността на парите, уроците за търпение, дисциплина и полагане на бъдещи цели.
Има ли подходящи послания/начини на говорене, които децата да чуват по отношение на парите?
Играта. Learn and play е подходът, който се използва успешно при най-малките за много сфери на обществения живот, както и за умения и знания от природните и точните науки. Но финансова грамотност не е само разговор за парите – те са просто средство. Това е разговор за цялостно осъзнаване на темата лични финанси.
Децата имат много ясна координатна система на правилно и неправилно, добро и лошо. Затова и в ранна възраст е далеч по-лесно да се поставят основите на правилните финансови навици. На българския книжен пазар има добри книги и игри за различни възрасти, поставящи темата за парите и финансите. Моят съвет към родителите е следващия път да се обърнат и към тези рафтове в книжарницата.
Какви игри са препоръчителни за най-малките деца и за тези в началните класове в училище?
В блога www.thelittlechef.bg и в социалните профили към него съм решила тази година да включвам повече практични идеи и конкретни съвети именно в тази област. Как да използваме ежедневни ситуации, за да предадем своите уроци – в магазина, при планирането на седмичните покупки или лятната почивка, при плащането на битовите сметки, при избора на подаръци и пр.
Доста често родителите изолират децата си при обсъждането на семейния бюджет, а биха могли да го използват като силен инструмент за финансово ограмотяване. Когато определяме разходите в семейството, правим калкулации за месеца, обсъждаме важни покупки или към какви инвестиции да насочим семейните спестявания – всички тези дискусии са много полезни. Разбира се, има теми, които е по-добре да не се коментират с подрастващите (от съображения за сигурност, конфиденциалност и пр.).
Джобните пари често са спорна тема. Кога трябва да започнем да даваме джобни на детето си и по колко пари е разумно да му даваме?
Джобните са страхотно средство за обучение на тема финансова грамотност. Подходите са различни и трябва да бъдат съобразение с темперамента на детето, комуникацията в семейството.
Американският подход е приравняването на джобните със заплата. Т.е. свършваш определени домашни задължения, получаваш пари. Не ги свършваш – глоба. Вероятно той е работещ в други общества, но аз не го харесвам, внася твърде много меркантилност в семейните отношения.
Другата крайност е родителите да удовлетворяват всички нужди и желания на детето в момента на тяхната поява, без правила за разполагаемите средства и без да търсят насрещно усилие. Не звучи добре, нали? А всъщност доста родители прилагат този подход, без дори да го осъзнават – обслужвайки всички финансови нужди на детето извън джобните и давайки допълнителни пари, когато основните свършат.
Какво се случва, например, ако детето изхарчи парите си в средата на седмицата? Даваме му, разбира се, как ще го оставим без пари. Добре, но учим ли го така на дисциплина и правилно управление? Вместо безусловното зареждане на резервоара, бихме могли, да речем, да дадем малък аванс от парите, определени за следващата седмица. Или заем с ясни условия за връщане.
Какво се случва, ако детето поиска нов по-модерен телефон? Подаряваме му го за рождения ден или Коледа. А можем да го стимулираме да отделя от своите джобни пари и от подаръците, които получава, за да постигне само тази своя цел.
Въпросът кога да започнем с джобните е малко субективен. Децата в предучилищна възраст на практика нямат ежедневни разходи, които да е необходимо да обслужват сами – това се появява като тема в училище. В началото при по-малките джобните могат да са ден за ден, постепенно в по-горните класове бюджетът е седмичен, а при тийнейджърите месечен. Периодът не е без значение – много по-трудно е да се постигне добро планиране и разпределение за по-дълъг период от време, за това се изисква зрялост и опит.
Колко пари да даваме е друг субективен въпрос. Моят отговор е толкова, колкото да покриват основните нужди на детето плюс мъничко отгоре, за да може да спестява. Ако даваме твърде малко, детето може да се откаже от идеята за спестяване и инвестиции, да ги приеме за непосилни. Ако пък сме твърде разхитителни, би се заблудило, че да трупаш заделени средства е много лесно.
Личният бюджет на детето също така трябва да расте с възрастта – от една страна с оглед на нарастващите социални нужди на детето, а, от друга страна, с прехвърлянето на повече компоненти от ежедневието към личния, а не към семейния бюджет.
Наред с джобните обаче друга важна тема при по-големите деца е търсенето на източници на допълнителен доход. Дали това ще е почасова работа, помощ в семейния бизнес, спорадични ангажименти – тази дейност мотивира, изгражда дисциплина и отговорност, провокира предприемаческо мислене.
Има ли трикове, с които да учим децата как да управляват разумно бюджета си?
Не очаквай да дам универсалната рецепта, с която животът ни се нарежда от само себе си. Няма такава, а и децата са различни, мотивират се от различни фактори.
В моите обучения, насочени към родители, срещам разнообразни случаи. Едни казват – детето ми е много пестеливо, значи си е научило урока. Да, нашите родители ни учеха, че всичко се постига със спестяване. Без да навлизам в политически теми, социализмът като идеология е оставил своя отпечатък върху манталитета на едно-две поколения у нас. Няма я личната инициатива, предприемаческото мислене. Трупаме като пчелички и ако сме достатъчно разумни, постигаме дадена цел. Такива са били времената и възможностите, но днес е различно.
Да умееш да спестяваш и да преценяваш разходите си е чудесна първа стъпка, но съвсем не достатъчна. Трябва да помислим и как спестеното може да работи за нас, как да инвестираме, какви източници на допълнителен доход можем да акумулираме. Или пък как можем да финансираме своя интересна бизнес идея.
В друг случай родител споделя, че детето му е голям прахосник и никога не може да си прави сметката. Тук трябва внимателно да се вгледаме в това потребителско поведение и от какво е провокирано, за да му повлияем. Живеем в консуматорско общество. С инфлуенсърството и социалните мрежи все повече в тийнейджърските години, а и след това, да притежаваш означава да бъдеш. Тук идва темата за разликата между нужди и желания, за разликата между активи и пасиви, за стойността.
Ако бедните семейства неглижират темата за финансовата грамотност защото не я разбират или смятат, че трябва да имаш пари, за да се научиш да ги управляваш, състоятелните често я пренебрегват, защото вярват, че вече са постигнали достатъчно и за следващото поколение. И тук се появява друг проблем – с демотивираните презадоволени деца, които получават всичко наготово. Ако тези деца не отработят правилната нагласа и ценности, необходимите знания и умения, притъпените рефлекси могат да доведат до много грешни решения в бъдеще при управлението на семейното богатство. В историята неслучайно сме свидетели на редица случаи, в които новото поколение занулява постиженията и успехите на своите именити предшественици.
Разкажи ни повече за картите Carrot за финансова грамотност. Как се роди идеята за тях, за каква възраст са подходящи, как е най-добре да се използват?
Образователният комплект на издателство Carrot е насочен най-вече към ученици от основния етап на образование. Това е кутия с 60 карти с полезна информация на достъпен език в няколко основни финансови направления, както и интересни казуси.
В комплекта са засегнати 4 основни теми – пари, бюджет, банки и инвестиции. Започваме с произхода на парите и видовете пари по света, защо парите менят своята стойност и какво е инфлация, как да разпознаем фалшивите пари, стигаме и до криптовалути. Разглеждаме елементите на семейния бюджет и неговото разумно управление, обясняваме какво е авариен фонд и защо е важно семейството да има спестявания за специални нужди, какво означава човек или компания да фалира. Говорим за заплата, данъци, осигуровки, пенсии… Представяме основните услуги и продукти, които банките предлагат. Стигаме и до темата за инвестиции, като специално внимание тук обръщаме на някои от най-популярните финансови активи.
Финансовата грамотност е област, която се овладява постепенно и която не може да бъде обхваната в един образователен материал. Картите имат за цел не просто да очертаят и обяснят някои основни и важни термини и процеси от сферата на личните финанси, но във всички текстове и включени задачи преминава и нишката за отговорността и разумното отношение към собствения ни бюджет. Това всъщност е не по-малко важен въпрос от разбирането на понятията.
Може да поръчате образователния комплект от сайта на издателство Carrot. Използвайте промокод littlechef10 за -10% отстъпка.
Досега говорим за работата на родителя по отношение на детето, но много често самите ние, родителите, имаме своите стереотипи и неразбирания по отношение на парите. Какво би посъветвала родителите, които срещат затруднения да водят подобни разговори с децата си?
Последното изследване на Програмата за международно оценяване на учениците PISA, в което се включва и България, показва, че голяма част от 15-годишните определят семейството и родителите като основен източник на информация по темата финансова грамотност. Това означава, че именно в семейството се формират тези знания, умения и ценности.
Но как ако родителят не е финансово грамотен, може да възпита това у детето си? Краткият отговор е: Не може. Децата учат най-вече чрез пример. Често забелязваме, че децата на четящи родители също обичат книгите. Ами с финансите е същото. Ако ние, възрастните, имаме грешен модел на поведение и отношение към личните си финанси, ако го караме от заплата до заплата, взимаме потребителски или бърз кредит за лятната почивка, правим неразумни покупки… много вероятно е детето ни да продължи по същия начин.
През последните месеци стартирах поредици от обучителни срещи и семинари за родители именно за това – със съвети, примери и практични решения за това как да поставят тези въпроси в семейството, какви подходи и инструменти да използват в различните възрасти, какви основни принципи и ценности да предадат на своите деца от ранна възраст, за да отглеждат финансово образовани и отговорни младежи. Обсъждаме и финансовите навици и състояние на семейството.
Смятам обаче, че, за да има истинска трансформация в тази насока, училището би било най-добрият инкубатор. И в момента темата за финансовата грамотност е застъпена като част от някои основни предмети, но според мен далеч не достатъчно – и резултатите го показват.
