Продължете към съдържанието
Начало » Пазаруване с деца? Мисията е възможна.

Пазаруване с деца? Мисията е възможна.

Пазарувате ли с децата си? Много родители избягват да си причиняват това. Малките искат един куп неща, търчат из магазина, тръшкат се за десерти и изненади… А маркетингът в супермаркетите никак не ни помага, нали. Всички най-забранени храни са наредени на до метър височина, а близалките, дъвките и шоколадовите яйца са точно до опашката на касите – мястото, на което най-силно ни се налага да проявим родителска воля, но и да запазим самообладание и обществено благоприличие.

Не звучи никак забавно, наистина. Но магазинът може да е отлично поле за първите финансови уроци, свързани с управлението на разходите и личния бюджет, с потребителското поведение и навици.

Подготвеното пазаруване или как да превърнем детето в помощник в магазина?

Следващият път опитайте да промените нагласата си и да погледнете на седмичното посещение в супермаркета като на образователна игра. И го направете такова.

Първата стъпка е планирането.

Включете своето дете в подготовката на списъка с необходими покупки. Заедно обсъдете какви продукти и консумативи използваме у дома, в какви количества, кои от тях са задължителни и важни, кои имат алтернативи или можем да пропуснем.

В зависимост от възрастта на детето този разговор би навлязъл в различна дълбочина. За най-малките, децата във възрастовата категория 3-6 години, най-важният урок е за разграничаването на нужно и желано. Това помага на децата да разберат защо не можем да си купим всичко веднага, дава им смислен отговор на краткото родителско „Не“, с което често безуспешно искаме да приключим спора.

При по-големите можем да разгърнем темата и да направим своеобразен бюджет за пазаруване. Заедно с детето да изготвим план за разходите в магазина, а после да ги съпоставим с реално изхарченото и да проверим как сме се справили. Разбира се, тук е много важна ролята на родителя, за да даде началния ориентир за цените и разпределението на средствата. Ако до този момент детето не се е замисляло кое колко струва, това му участие ще му даде друга перспектива за семейните финанси.

Списъкът за пазаруване може да бъде разграфен в 2 части: задължителните покупки и покупки-желания. Това дава вратичка на детето да договори и нещо за себе си. Така то тръгва към магазина с предварително чувство на удовлетвореност, което редуцира голяма част от внезапно появяващите се допълнителни желания на терен.

Вече сме в магазина.

Дайте на детето задача.

Нека следи списъка за пазаруване, да търси необходимите продукти, да отмята добавеното в пазарската количка. От една страна, така малкият помощник се чувства полезен и важен в процеса, от друга – няма време да мисли за лутане из щандовете и чудене какво да прииска, има важна мисия.

Включете го в процеса на избор.

По време на пазаруването не пропускайте да обсъждате с детето начина, по който взимате решения. За кои продукти търсим скъпи и качествени варианти, за кои е по-добре да се насочим към по-бюджетни. Каква е връзката между цена и качество и винаги ли по-скъпо означава по-добро, защо по-големите опаковки излизат по-изгодно… Какво означават промоционалните етикети, как оценяваме качеството на продуктите по съдържанието на етикета, за какво внимаваме при съставките, какво е срок на годност.

Всички тези въпроси за нас са се превърнали в рутина. Имаме предпочитани марки, утвърдени вкусове, проверени производители, наясно сме как да разпознаем свежите продукти. За детето тези процеси са любопитни и полезни.

Някои биха си казали – за какво ни е да превръщаме децата си в спецове по етикетите? Всъщност крайната цел е не толкова непосредствено получената информация как да се ориентира сред щандовете от стоки. По-важната задача е постепенно да усъвършенстваме уменията му да прави избор между алтернативи, сравнявайки множество критерии. Такива решения вбъдеще ще му се наложи да прави за много ннеща, които касаят парите му – разходи, инвестиции, сложни финансови продукти и услуги, абонаментни планове и пр. Да четем дребния шрифт и да правим информиран избор понякога е способност, която убягва и на възрастните.

Предоставете му личен бюджет.

При деца над 6-7 години можем да предоставяме на нашия помощник и малък личен бюджет за изразходване при седмичното пазаруване. Средства, върху които контрол има изцяло детето – то трябва да планира своите покупки в предварителния списък и да изразходва парите си по-най-добрия начин.

Ясно е, че тези суми веднага ще бъдат насочени за лакомства и играчки. Не бързайте да се месите, оставете детето самó да преценява, да „греши“, а след всяко пазаруване обсъждайте решенията, които е взело, давайте своята гледна точка и пример.

Първо, покупката на такива неща така или иначе ни е в кърпа вързана – поне да е с правила, в рамките на бюджета и с установени изисквания за количество и за начина, по който ще бъдат консумирани след това.

Второ, този бюджет е възможност да дадем на детето алтернативи и да въведем концепцията за отложеното задоволяване на желания. Ако то спестява за определена своя мечтана покупка, ще има възможност да направи избор – да изхарчи своя малък бюджет за пазаруване веднага или да задели част от парите за касичката си. Убедете го да отложи дадена покупка поне с един ден, особено за по-скъпи или наистина ненужни неща. Вероятно до утре нищо няма да свърши в магазина, но на следващия ден детето ще може да вземе по-разумно решение дали да похарчи парите си.

Трето, боравенето с лични пари при децата в предучилищна възраст и началните класове помага и за пресмятането, преобразуването между стотинки и левчета, изчисляването на различни възможности.

Обяснявайте „Не“-то.

Много често „отрязваме“ желанията на детето за поредната покупка с лаконично „Не“ или пък с довода, че нямаме пари. Понякога това е така, но в повечето случаи истината е малко по-различна. Да, фактически погледнато имаме в портфейла си пари, които ще стигнат за покупката на още една играчка, поредното пакетче бонбони с изненада, че и още куп неща. Но погледнато рационално и разумно, нямаме пари, които считаме, че е добре да изхарчим точно за това точно сега. По ред причини, които е хубаво да споделме с детето – защото не е здравословно, защото вече имаме подобна вещ вкъщи, защото цената не е разумна за стойността, която получаваме, защото продуктът е с лошо качество, защото има по-важни неща, за които да запазим парите си… Имаме много „защото“.

Често е изморително, детето не винаги разбира доводите ни или пък не желае да ги приеме. Но лаконичното „Не“ така или иначе не постгига по-добър ефект. Дългосрочно обаче, ако свикнем да споделяме своето „защото“ с детето, ще му помогнем по-ясно да осмисли важността на приоритизирането в разпределението на разходите и смисъла на това да се откажеш от нещо маловажно днес, за да се доближиш до по-важната си цел утре.

пазаруване с деца
Източник: Freepik

Отново вкъщи.

Урокът с пазаруването не свършва дотук. Вкъщи може заедно да прегледате продуктите и касовата бележка. Доста често просто изхвърляме документа за плащането и не му обръщаме внимание. Приемаме го за даденост, за нещо напълно ясно и прозаично. И скучно – как да заинтригуваш дете със сметки…

Защо обаче е важно? Това е част от неговия път към разбирането и анализирането на финансови документи. Да, една проста касова бележка, ще си кажете – но не можем да стартираме с финансови отчети, нали.

Вбъдеще ще очакваме от нашите деца да се ориентират в сложна документация и договори, да разпознават опасностите от измами, „да си правят сметката“. Ако не им покажем азбуката, няма как да се научат да четат и да разбират прочетеното. Касова бележка, сметка за комунална услуга, фактура, банково извлечение… Това са част от документите, с които ежедневно борави семейството ни и които без много усилия можем да обясним и на децата.

Разгледайте заедно касовата бележка от магазина и обсъдете с детето каква информация съдържа, кое какво означава. Може да проверите в списъка и да отмятате различните продукти, докато ги подреждате. Това още веднъж ще даде на детето представа за цените и за разходите на семейството.

И хайде пак.

Този начин на пазаруване с детето може да се превърна в рутина или семеен ритуал. Постепенно и според възрастта може да оставяте то самó да изготвя списъка за седмичните покупки на домакинството, да преценява необходимите количества, да планира бюджета. Именно през ежедневните разходи обикновено е първият досег на детето до семейните финанси.

Пазаруването може да продължи и като игра

Кое дете не обича да играе на магазин? Тази игра също може да се превърне в забавен урок по финансова грамотност. В часовете по математика в училище децата от началните класове срещат най-големи трудности при задачи, свързани с пресмятане на пари. Играта на магазин може да помогне в тази насока, показвайки нагледно как се изчислява сумата на покупката, как се пресмятат стотинки и левове при плащането, какво означава ресто.

Първо, приготвяме си пари – банкноти и монети.

Може да си направите такива сами или да използвате игрални пари от монополи, например. Ако сами изработваме парите си, това е повод да обсъдим с детето различните купюри, както и отличителни знаци на банкнотите и монетите.

Втора стъпка, зареждаме щандовете.

Изберете дребни предмети от дома – играчки, кухненски аксесоари, дрехи… Определете заедно с детето тяхната цена – щом вече пазарува с вас, то самото има начален ориентир за стойността на предметите, за скъпо и евтино. Нека цените са адекватни на реалната стойност на стоките, но и съобразени с целите на играта. А според възрастта на детето може да прецените дали цените ще са кръгли левчета или ще включите и стотинки в пресмятането.

Щом магазинът е готов да отвори, редувайте се в ролите.

Когато детето е продавач, избирайте една или повече стоки, като плащате с по-едри банкноти или с комбинация от банкноти. Така ще се налага то да пресмята общата стойност, както и да изчислява дължимото ресто.

Когато детето е клиент, то ще има определен бюджет и ще трябва да си направи сметката какво иска да купи, колко трябва да плати за избраните артикули, има ли достатъчно средства. Ще трябва да реши с каква комбинация от банкноти и монети да изпълни покупката. А вие се старайте при всяко пазаруване да връщате различна комбинация от банкноти и монети.

Когато чуем „финансова грамотност“ се стягаме. Звучи скучно и трудно, това е тема, в която повечето от нас не се чувстват комфортно. Но волно или не, децата ни получават своите финансови уроци от нас, защото учат на първо място наблюдавайки ни. Нашето поведение, навици, решения. Пазаруването е един простичък пример как можем да използваме ежедневни ситуации в семейството като наш съюзник.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.