Продължете към съдържанието
Начало » Шринкфлация и скимпфлация – скритите ефекти на инфлацията

Шринкфлация и скимпфлация – скритите ефекти на инфлацията

Инфлация. Слушаме за нея непрекъснато напоследък, мерим я и по джоба си. Но наред с процеса на общо увеличаване на цените на стоки и услуги, което статистиката измерва, на втори план се появяват и други процеси – не толкова директно забележими за джоба ни.

Когато общо цените на труд, енергия, суровини и материали растат, някои компании предпочитат да запазят крайната цена на продукта си, за да не губят потребители, които при поскъпване биха търсили по-евтини алтернативни. За да могат да направят това обаче, те прибягват към по-малко забележими механизми на промяна на характеристиките на продукта или услугата. Плащаме същата цена, но за нещо по-различно.

Това са пазарни техники, приложими от производители и дистрибутори в различни икономически периоди, когато трябва да търсят решения за справяне с общоикономически проблеми или вътрешнофирмени трудности. Особено засилващи се и широко използвани стават в периоди на висока инфлация като инструмент за запазване на клиенти и дял.

Шринкфлация

Идва от английското shrink – свивам се. Както името подсказва, крайната цена на продукта остава същата, но… продуктът се смалява. Кърпичките в пакета се оказват с няколко по-малко, хлябът от килограм става 900 гр, масажът от 40 минути става 30, шоколадът олеква с 10 грама, салатата в ресторанта се сервира в по-малка чиния, за да компенсира визуално намаленото количество…

При шринкфлация производители и търговци разчитат на обичайните ни потребителски навици и рутина. Те са наясно, че купувачите лесно ще забележат разлика в традиционната цена на продукта, но биха обърнали по-малко внимание на други детайлни промени. Опаковката остава идентична по дизайн, а често и по размер. Разбира се, намаленото количество е коректно указано, но кой обръща внимание на дребния текст при регулярно използван и познат продукт? Тази практика е доста неприятна за потребителите, но не е незаконна или нерегламентирана, ако цялата актуална информация за продукта е налична и добре описана върху опаковката.

Защо този процес е близък до инфлацията? Намаленото количество означава, че плащаме същите пари за по-малко продукт. И съответно често допълнително натоварва бюджета ни заради необходимостта от по-чести покупки (особено при основни хранителни продукти, хигиенни продукти, стоки за бита и др.).

Добра практика в големите вериги магазини е представяне на цената не само за бройка от определен артикул, но и преизчислено на килограм/литър от продукта. По този начин потребителите по-добре могат да сравнят сходни стоки с различни разфасовки или идентичен продукт в миналото и сега.

За съжаление, след като при инфлация или криза се установят новите по-малки количества, обратното движение на „порастване“ почти никога не се наблюдава при последващ икономически растеж и добри години.

Скимпфлация

Skimp означава икономисвам. Ако шринкфлацията ни удря в количеството, то тук говорим за намаляване на качеството… На повърхността продуктът или услугата остават същите, но има промяна в качествените характеристики, така че себестойността на произведената стока да падне.

  • Определена суровина в хранителния продукт се заменя с друга, по-евтина в рамките на регламентирания клас
  • Цената на куриерската услуга се запазва, но вече не се предлага включено смс известяване
  • Пъстървата в менюто на ресторанта вече не е от еко развъдник
  • Таксата за разглеждане на кредит се запазва, но имаме добавена месечна комисиона за извлечения
  • Хотелската нощувка е на същата цена, но закуската вече е сведена само до кафе в стаята, а почистването е на няколко дни

Можем да се сетим за много такива примери при продукти или услуги. Този тип „незабележими“ корекции могат да се окажат и доста рисковани за компаниите, тъй като рязка и сериозна промяна в качествените характеристики би могла изцяло да отблъсне потребителите.

Можем ли да противостоим на тези явления?

Дългосрочно отговора можем да търсим най-вече в отговорното ни потребителско поведение и в предаването и на децата ни на умението за информиран избор.

С развитието на социалните мрежи глобална тенденция, особено в САЩ, е блогъри, влогъри и инфлуенсъри да обръщат все повече внимание на този тип явления, „изобличавайки“ действията на компаниите. Това учи потребителите да са по-внимателни към детайлите, но и самите производители по-предпазливи да не разсърдят лидерите на мнение, които оказват влиание върху поведението на клиентите им.

Още по темата:

Как да изчислим личната си инфлация?

Envelope budgeting или как да държим разходите си под контрол

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *