6 съвета за пари и лични финанси от 6 световно известни експерти по финанси и инвестиции

цитати

Има тонове популярна литература за това как да управляваме по-добре личните си финанси, как да натрупаме семейно богатство, как да инвестираме.

Тук представяме няколко ключови и популярни тези на експерти в областта на финансите и инвестициите, чиито книги са се превърнали в световни бестселъри и пътеводител за милиони хора по света.

„Плащай първо на себе си.“ – Джордж Клейсън

Тази мантра за пръв път се среща в „Най-богатият човек във Вавилон“ на Джордж Клейсън, след което добива особена популярност от книгите и публикациите на Робърт Кийосаки.

Да платим първо на себе си означава да поставим темата за спестяването и инвестициите като приоритетна в планирането на семейния бюджет. Означава да отделим част от дохода си за дългосрочните си финансови цели, преди да направим каквито и да било други разходи.

Обикновено повечето семейства подхождат обратно – чакат да видят какво ще остане от доходите им на финала, за да отделят за спестявания. С такъв подход на финала почти никога не остава нищо… „Най-богатият човек във Вавилон“ и Джордж Клейсън ни подтикват да обърнем перспективата и да поставим своето финансово бъдеще на първо място, отделяйки 10% от месечния си доход. Тезата на автора е, че често става дума за дисциплина, а не за размер на портфейла.

„Научете разликата между активи и пасиви.“ – Робърт Кийосаки

 „Богат татко, беден татко“ на Робърт Кийосаки се е превърнала в книга номер 1 по финансова грамотност. В нея богатият тако дава просто определение: „Активът е нещо, което слага пари в моя джоб. Пасивът е нещо, което вади пари от моя джоб.“

Ако дадена покупка увеличава стойността си във времето или е източник на пасивен доход, това е актив. При пасивите стойността им намалява във времето, носят допълнителни разходи и задължения. Философията на Кийосаки е семпла: Трупайте активи, създавайте пасивни източници на доходи и ги увеличавайте, докато достигнете момента, в който тези активи могат да ви осигурят, без да се налага да работите.

Да си богат в представите на голяма част от хората означава да можеш да харчиш много – т.е. да трупаш пасиви. Истински богат обаче те прави това да притежаваш много и качествени активи, които да работят за теб. Тази концепция преобръща представите за притежанието. Кара ни да се питаме притежавам ли стойност? Ценно ли е? Ще бъде ли ценно утре?

„Трябва да придобиете контрол над парите си или липсата им ще ви контролира завинаги.“ – Дейв Рамзи

Основната философия в книгите и лекциите на Дейв Рамзи е живот без дългове – тема, която за неговата американска публика в началото звучи екзотично и невъзможно. В своите книги той детайлно представя концепцията и принципите на нулево базираното бюджетиране и насърчава читателите си да се заемат по-сериозно с активното управление на личния или семейния бюджет. „Бюджетът казва на парите ви къде да отидат, вместо да се чудите къде са отишли.“, споделя той.

Дейв Рамзи дава насоки също как да поддържаме авариен фонд за спешни случаи и защо е важно да заделяме за инвестиции, пенсия и за образование на децата си отрано. 

„Интелигентният инвеститор е реалист, който продава на оптимистите, а купува от песимистите.“ – Бенджамин Греъм

Сред последователите на Бенджамин Греъм са едни от най-успешните инвеститори през последния век, включително Уорън Бъфет. Книгата на Греъм „Интелигентният инвеститор“ е определяна като задължително четиво за всички, които се интересуват от финансови пазари и инвестират във финансови инструменти.

Теорията на Греъм звучи разумно, но в същото време непрекъснато сме свидетели на това как инвеститори правят една и съща грешка, водени от страх или алчност. Когато има сериозни спадове в цената на активите и пазарът е в ниската си точка, страхът кара инвеститорите панически да продават, вместо да купуват качествени подценени активи. И обратно – ентусиазмът на пазара заразява и кара мнозина да се включат с инвестиции, когато всички класове активи вече са мощно нагоре.

„Интелигентният инвеститор осъзнава, че акциите стават по-рискови, а не по-малко, когато цените им се покачат – и по-малко рискови, а не повече, когато цените им падат“ – казва Греъм. Той описва финансовите пазари като махало, което винаги се люшка между неустойчив оптимизъм (което прави активите твърде скъпи) и неоправдан песимизъм (което прави активите твърде евтини).

„Помагай на хората не за пари, а с чисто сърце. Давай 10% от приходите си за благотворителност.“ – Джон Рокфелер

Джон Рокфелер е известен със своите филантропски и благотворителни инициативи. Той споделя, че в първата си работа още като малко момче работи за 1.5 долара на седмица, за да помогне на майка си. Още щом занесъл първите изработени пари вкъщи, майка му го помолила да дари на църквата 1/10 от тях.

Този принцип останал и занапред в реализацията му. Той бил верен на идеята, че животът и успехите ни не ни принадлежат напълно и е редно да се отплащаме на общността за късмета и добрата благосклонност на съдбата.

Ако нещо звучи прекалено добре, за да е истина, вероятно не е. Или какво можем да научим от Чарлз Понци

Внимавайте с обещанията за големи печалби. Горното не е цитат, но добре описва червената лампичка, която трябва да имаме по отношение на потенциални измамни схеми. Чарлз (Карло) Понци е италиански финансист и измамник, на чието име се приписва създаването на първата финансова пирамида, придобила световна известност под термина „Понци схема“ или финансова пирамида.

Финансовите пирамиди имат най-общо следния механизъм: На инвеститорите се обещават големи сигурни печалби. Това кара все повече нови хора да се включат, водени от апетита за бързи пари. Истината обаче е, че реални инвестиции няма, а събраните нови средства се ползват за изплащане на лихви на по-старите инвеститори. Голяма част отиват и в джоба на създателите на схемата. Пирамидата започва да прозира, когато желаещите да влязат намаляват, и рухва напълно, когато повече хора желаят да излязат.

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *