Какъв заем мога да си позволя?

заем

Лихвите по кредитите у нас остават все още ниски. И макар пазарът на имоти да бележи нови рекорди, ипотечното кредитиране продължава да расте именно поради сравнително ниската му цена.

Какво обаче означава заемът за личният ни бюджет и макар “евтин” как да преценим можем ли да си го позволим?

Независимо дали става въпрос за ипотека, студентски заем, потребителски кредит, автомобилен лизинг или задължение по кредитна карта, разбирането на подходящото съотношение на заемите спрямо текущия ни доход е от решаващо значение за поддържане на финансовото здраве и постигане на дългосрочни финансови цели. Ето какво препоръчват специалистите за ефективно балансиране на заеми и приходи.

Съотношението дълг към доход

Съотношението дълг към доход (debt-to-income, DTI) е показател, използван от финансови консултанти и кредитори за оценка на финансовото ни здраве. Изчислява се, като общите месечни плащания по дълга се разделят на месечен доход – резултатът се представя в проценти. Това съотношение дава ясна представа каква част от дохода ни отива за погасяване на дългове.

Например, ако общите ни месечни плащания по всички текущи заеми са 1000 лева, а месечният ни доход е 3000, съотношението DTI ще е 33%. Когато изплащането на заемите е семеен ангажимент, независимо на чие име от двамата партньори е дългът, е по-коректно да се съберат всички задължения и съответно да се сравняват спрямо общия текущ доход в домакинството.

Кой е здравословният DTI?

Финансовите експерти предлагат различни съотношения на DTI в зависимост от вида на заема и общите финансови цели. Ето някои основни насоки:

Общ дълг: В идеалния случай общия коефициент на дълг към доходи не е здравословно да надвишава 30%. Това включва всички форми на дълг като ипотеки, потребителски и други заеми, плащания с кредитни карти и пр.

Ипотечен дълг: Разходите по ипотечен кредит не е разумно да са повече от 25% от общия месечен доход. Това включва ипотечните плащания, данъци върху собствеността и застраховката на собственика и на жилището, които традиционно стоят като част от задълженията по ипотечния заем.

Потребителски дълг: Потредителски кредити, шопинг лимити, задължения по кредитна карта и подобни в идеалния случай не бива да надвишават 5-10% от месечния доход.

Поддържането на здравословно съотношение между дълг и доходи дава стабилност и предвидимост. По-нисък дял от приходите, отиващ за изплащане на вноски по кредити, оставя повече място за спестявания, инвестиции и неочаквани разходи. От друга страна, високите нива на дълг могат да доведат до финансов стрес, което в доста случаи се отразява и на здравословното и емоционалното ни състояние, взаимоотношенията в семейството и пр. и не е за подценяване.

Банките и кредитните експерти използват съотношението DTI, за да оценят способността ни да управлявате месечните плащания и да изплащаме своите задължения. По-нисък коефициент подобрява шансовете ни да договорим заем при по-изгодни условия.

Как да управляваме съотношението дълг/доходи?

Създайте бюджет: Проследявайте приходите и разходите си, за да разберете къде отиват парите ви. Определете областите, в които можете да ограничите харчовете, за да освободите средства за погасяване на дълга.

Дайте приоритет на заема с по-висока лихва: Ако имате няколко различни вида заемни продукта с текущи вноски, съсредоточете се първо върху изплащането на дълга с най-висока лихва, вкл. И с по-големи вноски. Това във времето спестява пари за лихвени плащания.

От друга страна, според стратегията на снежната топка е добре първо да се насочим към изплащане на най-малките заеми с приоритет, изпълнявайки само минималните изискуеми плащания към по-големите. Това може да бъде силен психологически тласък и да изгради импулс за по-бързо погасяване на заемите – тъй като след изплащане на по-малкия кредит, стратегията казва да продължим да заделяме същата месечна сума за дълговете си, но вече съсредоточена към следващия кредит.

Предоговаряне на условията: Ако усетите, че вноските по кредита натежават на месечния ви бюджет, обърнете се проактивно към кредитната институция, за да обсъдите това. Може да промените размера на вноските и периода на кредита или да разгледате новопоявили се възможности за рефинансиране с по-добри лихвени проценти. При всички случаи предварителната намеса и обсъждане на проблема е по-добра от забавени плащания и просрочие на дълга.

Избягвайте нови дългове: Бъдете внимателни при поемането на нов дълг. Уверете се, че новият заем е наистина необходим, че можете спокойно да управлявате плащанията и не надвишавате здравословните нива на DTI с него.

Не забраяйте доходите: Доходът също е променлива в това уравнение. Потърсете възможности да увеличите доходите си – чрез преговори за увеличение на работната заплата, допълнителна работа или почасов страничен ангажимент.

Създайте авариен фонд: Аварийният фонд представлява заделен ресурс, предназначен да обслужи изненадващи и спешни разходи – най-често свързани със здраве, ремонти и пр. При висок коефициент на разходите по кредити спрямо текущия доход е от изключително значение да имаме тази предпазна възглавница при спешни случаи. Какво представлява аварийният фонд и как да го създадем и поддържаме, вижте в статията тук.

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *