Как управляваме общ бюджет с партньора си?

Управлението на общ бюджет се оказва труден казус за много двойки. Заедно ли събираме доходите или всеки държи своето, как разпределяме разходите, кой колко и за какво спестява, кой взима инвестиционните решения…

В този материал обобщаваме някои най-често срещани и стереотипни разпределения на ролите при двойките и семействата, когато говорим за управлението на пари. Разбира се, в живота често няма ясни дефиниции и правила, а партньорите установяват своя собствена система, заимстваща по малко от различните ролеви модели. При всички случаи комуникацията по темата е полезна, за да премахне напрежението от това кой как и доколко участва в семейното планиране.

“Всеки сам си преценя”

Всеки има свои доходи, с които поравно или пропорционално участва в общите разходи за семейството и дома. Всичко останало е въпрос на личен избор и решение. Няма споделени банкови сметки или портфейли. 

В подобни случаи успешно работят общите “фондове” за различни цели – напр. заедно събираме за лятната почивка, за таксата за уроците на децата и пр.

“Ти на мене, аз на тебе”

В този сценарий, вместо да разделят всяко перо на две, партньорите се договарят (ясно или негласно), какви видове разходи ще покрива единият и за какви ще отговаря другият. Напр., битовите сметки са вързани към банковата сметка на единия, другият пък плаща уроците на децата. Единият най-често отговаря за седмичното пазаруване, а другият за бензина и обслужването на семейната кола.

Обикновено тези договорки стават по естествен път спрямо динамиката в семейното ежедневие, регулярния доход и отговорности в домакинството.

При гореописаните два сценария, въпреки автономността, отделните сметки и лични бюджети всъщност означават и повече комуникация – за това кой за какво ще отговаря в разходите. Споделена електронна таблица или инструмент за бюджетиране може да помогне на тези двойки да проследяват своите сметки и да премахнат напрежението от това кой как и доколко участва в семейното планиране.

“Всеки според възможностите, на всекиго според нуждите”

Този комунистически принцип работи доста добре в много семейства. На семейния бюджет се гледа като едно цяло и съпрузите заедно управляват разходите. Няма сравняване и делене кой колко има право да изхарчи. Поне на теория.

Този модел на бюджетиране значително улеснява проследяването на общите разходи на домакинството и съответно тяхното управление и оптимизация. В същото време може да доведе до допълнително напрежение, когато навиците на харчене и спестяване на партньорите драстично се различават.

“Твоето е общо, моето си е мое”

Това е ситуация, обикновено когато единият изкарва много повече от другия. Този с доходите оправя всички общи разходи, помага на другия с личните покупки. А този с малкото пари използва своето за “желания”.

“Който плаща, той поръчва музиката”

За едни тази ситуация на зависимост е бреме, за други естествени роли в семейството.

Партньорът, който осигурява доходите на домакинството, има и последната дума по отношение на разпределението на разходите, спестяванията и инвестициите.

Това е често срещано при семейства, в които (обикновено жената) е в ролята на професия домакиня. Трудът у дома поддържа качеството на живот, но не се приема, че “допринася” за семейното богатство и затова партньорът с доходите приема за своя отговорност и привилегия да взима важните финансови решения.

Финансова изневяра. Що е то?

Независимо от това дали двойката е решила да обедини напълно финансите си, да работи по смесен модел или да споделя общи финансови цели, понякога, при недостатъчна комуникация или несъгласие в навиците, се стига до т.нар. финансова изневяра, при която партньорът скрива от другия за свои приходи или разходи. Примерите могат да са най-разнообразни – от укриване на дълг, през скриване на скъпа покупка или лъжа за това как са използвани парите, до тайно усвояване на средства от спестяванията и инвестициите на семейството. 

Всичко това говори най-вече за недостатъчно доверие и общуване по темата за парите. При новосформирани двойки това действително е често тема табу, която се избягва и се счита за неуместна и деликатна. При дългогодишни отношения и общо домакинство обаче често е нужна и важна, за да бъдат избегнати по-сериозни противоречия в отношенията.