До 30 ноември избираме как да се управляват парите ни за втора пенсия: Какво трябва да знаем за мултифондовете
От 2027 г. пенсионните ни спестявания ще могат да се инвестират по три различни стратегии. Как да направим информиран избор, какво се случва, ако пропуснем срока, и колко пари всъщност постъпват по личната ни пенсионна партида?
До 30 ноември 2026 г. българите, които се осигуряват за втора пенсия в универсален пенсионен фонд, имат възможност да вземат важно решение за бъдещите си пенсионни спестявания. За първи път те могат да изберат не само пенсионното дружество, което управлява парите им, но и инвестиционната стратегия, по която ще се управляват тези средствата.
Промяната е част от въвеждането на т.нар. мултифондова система, която ще започне да действа от 1 януари 2027 г. Тя предвижда три инвестиционни стратегии с различна степен на риск и потенциална доходност, съобразени с възрастта на осигурените и времето, което им остава до пенсиониране.
Новият модел има за цел да даде възможност за по-висока дългосрочна доходност и съответно за натрупване на повече средства за втора пенсия. Но по-високият потенциал за печалба означава и по-големи колебания в стойността на инвестициите.
Какво трябва да направим до края на ноември и как да преценим коя стратегия е подходяща за нас?
Какво представлява мултифондовата система?
Досега средствата на всички осигурени в един универсален пенсионен фонд се управляват по обща инвестиционна политика, независимо дали човек е на 25 години и му предстоят десетилетия работа, или е на 63 години и скоро ще се пенсионира.
Мултифондовият модел променя този подход. Всеки универсален пенсионен фонд ще има три подфонда, които ще инвестират парите по различен начин. Основната разлика между тях е каква част от активите може да бъде вложена в по-волатилни инструменти с очакването за по-висока дългосрочна доходност, например акции.
- Динамичен подфонд. До 90% от активите му могат да бъдат инвестирани в инструменти с променлив доход (напр. акции). Има по-висок потенциал за растеж, но и по-голям инвестиционен риск. Подходящ е за хора с дълъг хоризонт до пенсия.
- Балансиран подфонд. Съчетава инвестиции с различен риск, като до 55% от тях могат да са насочени към по-волатилни инструменти като акции. Целта е да се постигне баланс между растежа на спестяванията и ограничаването на колебанията в стойността им.
- Консервативен подфонд. Залага на по-предпазливо управление с основна цел съхраняване на натрупаните средства. При него максимум 25% от портфейла могат да бъдат насочени към инвестиции с по-голяма волатилност. Предназначен е най-вече за периода непосредствено преди пенсиониране, когато остава по-малко време за възстановяване на евентуални загуби от пазарни спадове.
Логиката на модела е сравнително проста. Когато човек е млад, разполага с повече време да преодолее евентуални спадове на финансовите пазари и да се възползва от дългосрочния растеж на инвестициите. С приближаването на пенсионната възраст приоритетът постепенно се измества към запазване на вече натрупаното.
Това не означава, че динамичният подфонд задължително ще носи най-висока доходност всяка година, нито че консервативният е напълно защитен от загуби.
Какво трябва да направим до 30 ноември 2026 г.?
За хората, които вече се осигуряват в универсален пенсионен фонд, срокът за първоначален избор на инвестиционна стратегия е до 30 ноември 2026 г.
Практическите стъпки са няколко:
- Проверете в кой пенсионен фонд се осигурявате. Ако не знаете, можете да направите справка в сайта на НАП с ПИК или с електронен подпис.
- Проверете натрупаната сума по личната си партида. Това става чрез пенсионното дружество, което управлява средствата ви. Обърнете внимание на размера на внесените осигуровки, натрупаната доходност и удържаните такси.
- Запознайте се с различните инвестиционни стратегии. Проверете какви активи ще включват различните подфондове, какъв риск поемат и какви такси се предвиждат.
- Поискайте консултация и подайте заявление. Изборът се заявява пред пенсионното дружество, в което се осигурявате, а новата стратегия ще започне да се прилага от 1 януари 2027 г.
Осигурените могат да изберат конкретен подфонд или стратегия на жизнения цикъл, при която пенсионните им спестявания преминават към по-консервативно управление в конкретен момент напред във времето. Така изборът не се свежда единствено до определяне на инвестиционен риск към настоящия момент, а може да обхване и начина, по който той ще се променя през годините.
А ако искаме да сменим и фонда, към който се осигуряваме? Изборът на подфонд не означава смяна на пенсионното дружество, това са две различни решения. Всяко осигурено лице има право веднъж годишно да промени своя универсален и/или професионален пенсионен фонд, като прехвърлянето е безплатно. За целта трябва да се обърнете към новия пенсионен фонд, към който сте се насочили – те ще ви предоставят необходимите формуляри и документи за прехвърлянето. При тях ще подпишете и нов осигурителен договор. Следваща промяна ще може да направите, след като изтече една година от този нов договор.
А какво трябва да направят хората, които тепърва започват работа? За хората, които започват първата си работа и за първи път подлежат на осигуряване в универсален пенсионен фонд, важи различен срок. Те разполагат с три месеца от възникването на задължението за осигуряване, за да изберат както пенсионния фонд, в който да постъпват вноските им за втора пенсия, така и конкретния подфонд, в който да се инвестират средствата. Изборът се прави чрез заявление до пенсионноосигурителното дружество. Преди това се попълва въпросник за оценка на рисковия профил и се предоставя консултация за подходящата инвестиционна стратегия. Ако човек не направи избор в определения срок, той ще бъде разпределен служебно в универсален пенсионен фонд и в подфонд според възрастта си. За младите хора под 50 години това означава динамичен подфонд.
Какво се случва, ако не направим избор на подфонд?
Пропускането на срока не означава, че човек губи пенсионните си спестявания или че те остават без управление. При липса на изричен избор пенсионното дружество ще разпредели осигуреното лице служебно според възрастта му към 1 януари 2027 г.:
| Възраст | Служебно разпределение |
| До 50 години | Динамичен подфонд |
| От 50 години до три години преди пенсионната възраст | Балансиран подфонд |
| Последните три години преди пенсионната възраст | Консервативен подфонд |
Този механизъм следва принципа на жизнения цикъл – с напредването на възрастта инвестиционният риск постепенно се намалява.
Хората, на които остават три или по-малко години до законоустановената пенсионна възраст, задължително участват в консервативен подфонд. За останалите има възможност за избор в рамките на законовите ограничения.
Изборът не е необратим. По общото правило подфондът може да бъде променен след изтичане на 12 месеца от предходния избор или разпределение. За вече осигурените лица следващата възможност за промяна по общия ред е от началото на 2028 г.
Има и една специфична разпоредба за хората на възраст от 45 до 49 години към 1 януари 2027 г. Ако те не направят избор, остават служебно разпределени в динамичен подфонд за период от поне пет години, освен ако след края на 2027 г. упражнят правото си на промяна по предвидения ред. Това е важно изключение от общия принцип за автоматично преминаване към балансиран подфонд на 50-годишна възраст.
Защо доходността има толкова голямо значение?
Когато говорим за пенсионни спестявания, често се съсредоточаваме върху размера на месечната вноска. Но при период от 30 или 40 години не по-малко важна е доходността, която се натрупва върху вече инвестираните средства. Причината е сложната лихва – реализираната доходност остава инвестирана и на свой ред може да генерира допълнителна доходност.
Ето пример как биха се натрупвали средства при една и съща месечна вноска, но различна средногодишна доходност.
| Месечна вноска: 100 € | Период на инвестиране: 30 години | Общо внесени средства: 36 000 € |
| При средна годишна доходност от 2% годишно: | При средна годишна доходност от 4% годишно: | При средна годишна доходност от 6% годишно: |
| 49 273 € | 69 405 € | 100 452 € |
Това са илюстративни математически изчисления с месечни вноски в края на всеки месец и месечно капитализиране, без да се взимат предвид такси, инфлация и промени във вноската. Посочените проценти не са прогноза или обещание за доходност на подфондовете.
Разликите показват защо инвестиционната стратегия има значение. Дори сравнително малка разлика в средногодишната доходност може да доведе до съществено различен размер на натрупаните средства след десетилетия.
Какви пенсионни осигуровки плащаме и къде отиват парите ни?
Пенсионната система в България е изградена върху три стълба:
Първи стълб – държавното обществено осигуряване. За работещите, родени след 1959 г., които се осигуряват и в универсален пенсионен фонд, вноската за фонд „Пенсии“ на НОИ е 14.8% от осигурителния доход при стандартните условия на труд. Тези вноски работят на солидарния принцип – няма индивидуални партиди, а сумите, събрани от днешните работещи, изплащат пенсиите на днешните пенсионери. Т.е. парите не се трупат за нашите пенсии, а веднага се разпределят към нашите родители, баби и дядовци. А бъдещите ни държавни пенсии ще зависят от осигуровките, внасяни от децата и внуците ни. Поради недостига на приходи от осигурителни вноски пенсионната система се финансира и чрез трансфери от държавния бюджет.
Втори стълб – допълнително задължително пенсионно осигуряване. За същата група работещи още 5% от осигурителния доход се насочват към универсален пенсионен фонд, като след удържане на съответните такси средствата се инвестират и натрупват по индивидуална партида. Именно тези спестявания ще бъдат управлявани по новия мултифондов модел. За разлика от държавното осигуряване, тук всеки има индивидуална партида, а натрупаните средства са лични и дават право на допълнителна пенсия извън тази, която държавата предвижда. Също така натрупаните средства по личната ни партида се унаследяват, в случай че не са използвани от титуляра. За работещите при специфични условия на труд има и професионални пенсионни фондове.
Трети стълб – допълнително доброволно пенсионно осигуряване. За разлика от задължителното пенсионно осигуряване, допълнителното доброволно пенсионно осигуряване е пожелание. Това е възможност сами да заделяме допълнителни средства за пенсия чрез доброволен пенсионен фонд, включително с вноски от работодателя. Личните вноски ползват данъчно облекчение до 10% от годишната данъчна основа. Натрупаните средства са лични и наследяеми, като могат да бъдат изтеглени и преди пенсиониране при определени условия.
Изборът е наш, отговорността също
Мултифондовата система е съществена промяна в начина, по който се управляват пенсионните спестявания в България. Тя дава повече възможности за избор, но изисква и по-добра финансова информираност.
За младите хора най-важният ресурс е времето, през което средствата могат да се инвестират. За тези, които наближават пенсия, основен приоритет е ограничаването на риска от значителни загуби непосредствено преди започването на пенсионните плащания.
Няма една инвестиционна стратегия, която да е най-подходяща за всички. И макар законът да предвижда автоматично разпределение за хората, които не направят избор, това не отменя необходимостта да познаваме собствените си пенсионни спестявания.
Срокът 30 ноември 2026 г. е добър повод да проверим не само къде се осигуряваме, но и колко пари сме натрупали, как се управляват те и каква допълнителна пенсия бихме могли да очакваме.
