Джобните на децата – какви правила да установим и как да ги превърнем във финансови уроци
Темата за джобните пари обикновено се появява със старта на училищния живот. Това е личният бюджет на детето, който има за цел да обслужи ежедневните му базови разходи. И е един от най-широко използваните и ценни механизми за предаване на финансови навици и уроци.
Тук съм събрала най-важните въпроси по отношение на джобните с практични съвети и идеи към родителите. Това са и най-честите въпроси, които получавам по време на лекциите и дискусиите с родители.
Кога да започнем с джобните?
Началото на училищния живот е съвсем естественото време за предоставяне на личен бюджет. Първо, детето в предучилищна възраст вече би трябвало да е придобило базови познания за парите, да сме го запознали с касичката и смисъла на спестяването, да сме обсъждали разликата между нужди и желания. Второ, ако досега всички дневни нужди и реализирани разходи са били покривани от неизменното присъствие на възрастен, то в училище вече се появява и реалната необходимост детето да борави напълно самостоятелно с пари.
С каква периодичност да даваме джобни пари?
В началото при по-малките деца вероятно няма да са налице достатъчно умения за добро разпределение на средствата – това се трупа с опита. Ето защо колкото по-малко е детето, толкова по-къси трябва да са интервалите за джобни. Като старт може да се предоставят суми ден за ден и постепенно да се премине към седмична база. С натрупване на рутина, добри резултати и съзряване в боравенето с парите може да направите регулярността на джобни при вашия ученик двуседмична, после при по-големите месечна. Представяйте това увеличение на интервала като преход към по-високото ниво, отличие и признание за добре научените финансови уроци.
При увеличаване на интервала от време при по-малко дете, обсъдете в началото и давайте примери и план как може да разпредели средствата по дни. Например, ако сумата е 20 лева за 5 дни, дайте съвсем конкретна представа как това би означавало да разполага с по 4 лева на ден. Обсъдете за какво биха му стигнали тези 4 лева, колко би могло да спести, какво ще се случи в следващите дни, ако ги превиши и т.н.
Независимо от избрания интервал, много важно правило е да има ясна регулярност в предоставянето на джобните. Ако искаме чрез тях да научим детето да планира и да разпределя добре своя личен бюджет, необходимо е да му дадем предвидимост. Ако даваме пари, просто когато предишните свършат или всеки път по различно време, без конкретна идея и правило, бихме дали объркващи сигнали и бихме попречили на детето да изгради навици да планира.
Колко пари да даваме?
При този въпрос няма еднозначен отговор. Някои биха казали, че зависи от стандарта на живот. Това е така по отношение на долната граница – ако семейството е в затруднение, и джобните биха били свити до минимум. Таванът обаче не е добре да се дефинира от стандарта на живот, а на първо място от нуждите на детето. Дори да можем да си позволим да предоставим разточителен бюджет на нашия ученик много над средното за връстниците му – това не е необходимо, а е дори и опасно от гледна точка на уроците, които искаме да предадем.
Добър ориентир за размера на джобните е правилото:
да покриват основните нужди + мъничко отгоре
Всеки родител има представа за какво са необходими парите на ученика и колко би било разумно да похарчи на ден. Така че предоставяните средства трябва да покриват тези основни нужди. „Мъничко отгоре“ е важният компонент, който помага на детето да се научи да разпределя добре разходите си. Тази сума лесно може да бъде пропиляна за още едно лакомство, ненужна играчка или аксесоар и пр. Но пък при добро планиране може да бъде спестена от детето в неговата касичка, обслужвайки мечтана по-дългосрочна цел.
Ако сме твърде разточителни в бюджета на детето, прекомерно голямата сума на практика би увеличила бързо ненужните му разходи. А то би останало с илюзията, че да спестяваш от текущите си средства е лесно и не изисква никакви усилия и компромиси с ежедневните ни желания. Всъщност целта ни е друга – да се научи да прави избори, да има търпението да отложи покупка, да знае смисъла на отложеното задоволяване на желания.
Ако пък обратно, свием прекалено джобните и не оставим малко аванс, детето може бързо да се откаже от това да заделя настрана в касичката си и категорично да заклейми спестяването като непосилна задача.
Добро правило е също така джобните да растат с възрастта на детето. Отново като ритуал на израстване – това може да се случва на всеки рожден ден или със старта на всяка нова учебна година. Вашият ученик ще знае и ще очаква това „повишение“.
Джобните растат във ремето и по друга линия.
Заради факта, че с възрастта все повече видове разходи на детето преминават от семейния към неговия личен бюджет. Например, към парите за закуски в училище се добавят средства и за социален живот – излизане с приятели, кино и пр. – неща, които преди сме организирали ние, възрастните. Добавя се повече самостоятелност – детето използва градски транспорт, ходи само на извънкласни дейности и спортове, налагат се повече хранения извън дома през деня и пр.
Полезно за натрупването на опит в управлението на пари е с възрастта към джобните да се прехвърлят и някои регулярни плащания, несвързани с ежедневните нужди – например, парите за неделния урок по китара, за храната на кучето и др. Прехвърлянето на парите означава и прехвърляне на отговорността – ако продължим по примерите, ученикът ще трябва да се научи да заделя определената сума и да не я изхарчи за друго до неделя, да следи за нуждите на домашния любимец.
Да обвързваме ли размера на джобните с домашни задължения?
Има различни „школи“ и мнения в това как се предоставят джобните пари. Не бива да забравяме, че всяко семейство е различно и би могло да потърси индивидуално правилния за себе си път спрямо темперамента на детето и отношенията.
Някои семейства приемат по-американския подход, гледайки на тях повече като на заплата. За да получава регулярните суми личен бюджет в пълен размер, детето трябва да изпълнява набор от задължения в домакинството – да си подрежда стаята, да изхвърли боклука, да си пише домашните, да разхожда кучето и пр. Ако има пропуски – глоба и намаляне на сумите.
Не харесвам този подход, тъй като внася пресметливост и меркантилност в семейните отношения и задължения. И също води до риска детето да иска за всяко „допълнително“ усилие извън списъка да му бъде заплащано отгоре. А не са ли тези задължения на всеки един член от семейството съвсем естествена част от ежедневието у дома? В този подход не харесвам също внушението на втори план, което неволно даваме – че всичко има цена и се заплаща. В живота не е така – много усилия полагаме без да търсим материална отплата, по други подбуди и с други цели и емоции.
Съветът ми към родителите е по-обмислено да подходят към заплащането за домашни задължения – било то като елемент от джобни или като бонус. Помощта вкъщи и ученето са ангажименти на детето, които не подлежат на коментар и няма нужда да бъдат специално награждавани. Ако желаете да го поощрите за екстра усилие, нека то бъде търсено в дейности извън семейството, именно за да се избегне този конфликт между задължително и допълнително. Например, да напазарува за възрастна съседка, да разходи кучето на съседа, да рециклира отпадъци, да се погрижи за малкото дете на приятелка за час и пр. А най-добре е самото заплащане също да не идва от страна на родителите.
А можем ли да използваме джобните като наказание при лошо поведение и дисциплина?
Ако решите да добавите джобните към механизмите за наказание и възпитание, внимавайте да не влезете в капана на собствените си правила. Като родители имаме моралното, а и правното задължение да се грижим за детето си. Ако то демонстрира бунт и отведнъж откаже да върши списъка си със задачи, поставени като условие за джобни, според правилата ще трябва да не му дадем нито лев. На практика в много случаи не бихме го направили, защото тези пари включват и някои належащи разходи. Така ще се окаже, че няма да спазим собствените си правила и детето ще разбере, че със или без усилия, накрая пак получава. Не звучи като добър урок…
В случай че определите парични глоби при дадени ситуации, нека те бъдат значително по-ниски от общата стойност на джобните за седмицата/месеца. Тези глоби могат спокойно да взимат от размера на незадължителните разходи за хоби и развлечение на детето.
Друга срещана крайност в предоставянето на джобни пари е да няма формално определени правила, размери и отговорности, а независимо от всичко родителите да удовлетворяват всяка нужда и желание на детето си. Не бих нарекла това джобни, а по-скоро нескончаеми подаръци, които не носят полезни финансови уроци за детето. Регулярността и точно определеният размер са важен елемент от процеса детето да се научи да планира.
Как да подходим при две и повече деца в семейството?
Равнопоставеност, но спрямо възрастта. Това не означава на всички еднакви джобни на калпак, а съобразено с горните правила и примери по отношение на различните размери при различна възраст.
Чест проблем в семейството при повече от едно дете е различният подход на самите деца към парите. Едното може да е по-пестеливо, да е фокусирано повече върху реализация на дългосрочните си планове. Другото да обича да харчи тук и сега. Доколкото и двата подхода успяват да се справят в рамките на определения бюджет, вашата намеса би могла да бъде в обсъждане и преглед на личните финанси на децата заедно, за да им помагате да открият баланса, да видят чуждия пример или своите грешки.
Има ситуации обаче, в които едното дете не се справя с личния си бюджет, често свършва парите в средата на периода и иска допълнително на родителите. Трябва да сме внимателни в такива ситуации какво правим и какви сигнали даваме както на едното, така и на другото дете. Нашата цел е да поощряваме финансовата отговорност, а не да показваме, че лошият пример винаги „минава метър“.
Ако детето не успява да управлява добре бюджета си?
На първо място трябва да разберем защо. Възможно е да не сме определили правилно сумата и тя трудно да покрива основните ежедневни нужди на детето – т.е. вината да не е съвсем в него. По-честата причина обаче е, че детето изпитва трудности в това да разпределя парите си и да намира баланса между нужди, желания, спестяване.
Трябва винаги да помним, че детето ни сега се учи. Ако не се справя, нашата роля е да помогнем. Но помощта не е в дотиране на всяка дупка в джобните, това би било мечешка услуга. Помощ означава да обсъждате и преглеждате заедно как и защо подхожда нашият ученик към парите си.
Добра практика е периодично да сядаме и да обсъждаме джобните и спестяванията на детето – така, както го правим и със семейните финанси. Преглеждайте разходите му, спокойно анализирайте недобрите решения, поощрявайте шумно успехите. Давайте добри примери как вие самите подхождате в управлението на разходите. А според възрастта може да го запознаете и с някои подходи в управлението на личен бюджет – например, Правилото 50-30-20 е добре приложимо за джобни при по-големи ученици.
И все пак, парите са свършили в средата на седмицата. Ами сега?
Не бива просто да дадем допълнителна сума, но и не можем да оставим детето без пари. Според възрастта и неговите познания, според отношенията и традициите в семейството можем да помислим за различни подходи. Целта на всеки от тях е не да наказваме, да търсим отплата и т.н., а да подходим с идеята на какво искаме да научим детето от тази ситуация.
Ето някои примери за решения, които могат да се представят и под формата на игра за детето и освен ценни уроци, да ангажират допълнително фокуса на вниманието му към парите и тяхното управление:
- Аванс на средства от следващи джобни. Ако на нас ни свършат парите в средата на месеца, работодателят няма да ни подари още половин заплата, нали? Но можем да получим аванс от бъдещо плащане. Това означава добре да си направим сметката как ще го харчим, защото следващия месец парите, с които трябва да се справим, ще са по-малко. Същото можем да предложим на детето – Искаш пари за още 2 дни? Добре, но с толкова ще намалеят джобните ти за следващата седмица, което означава много по-внимателно разпределение, за да не се повтори ситуацията.
- Заем. Добра възможност да използваме ситуацията, за да демонстрираме на детето какво означава да вземеш назаем и какво представлява антажиментът да върнеш навреме. Дали този своеобразен заем от родителя ще бъде безлихвен, с дребна фиксирана сума за връщане отгоре, с малък процент, който детето да изчисли – това зависи от възрастта, от вашата нагласа. Всеки заем трябва да има и срок на връщане. Времето е дисциплиниращият фактор за усилията на детето да спести от следващите си джобни и подаръци, за да се „издължи“.
- Допълнителни задължения, за да отработи допълнителната сума. Още една идея, а вероятно във всяко семейство могат да изникнат и други интересни подходи. Важното в случая е задълженията да са съобразени с възрастта на детето и предоставянето на още средства извън определените джобни да има ясни правила. Да не е безвъзмездно и безусловно, а да учи на отговорност. А както по-горе беше споменато, най-добре е въпросните задължения да не са свързани с ежедневието у дома и ангажиментите, които всеки член от семейството има към останалите.
На финала
Не забравяйте, че не може да контролирате всичко. Не може да предотвратите всяка грешка на детето, а и това не е полезно. По отношение на парите всъщност сега е най-доброто време за грешки, защото техните последствия не биха имали значителен ефект. Да изгуби сума, да изхарчи всичко в началото на седмицата, да направи необмислена покупка… Детето ще мине през всякакви ситуации с личния си бюджет – така, както се е случвало и на нас. Важно е какви разговори ще водим за тези ситуации, какво ще обсъдим в семейството и как, за да може детето да извлече най-доброто от своите първи финансови уроци.
Още за това какви финансови уроци да въведем в различните възрасти може да прочетете тук.