Продължете към съдържанието
Начало » Как да научим детето да спестява и да постига целите си?

Как да научим детето да спестява и да постига целите си?

С Dir.bg стартираме нова образователна рубрика „Семейни финанси“, в която ще представяме теми, свързани с финансовата грамотност както на децата, така и на възрастните. Ще се стремим да говорим за всичко, което касае личните и семейните ни финанси – на разбираем език.


Вероятно всяко дете има касичка от най-ранна възраст. Красиви и интересни са, за детето е забавно да пъха монетите в малкия отвор и и да слуша как подрънкват. Чрез касичката често се случва и първият непосредствен контакт на детето с истински пари.

Касичката, използвана по подходящ начин, може да бъде и прекрасен инструмент за обучение по полагане на цели и първи урок по спестяване. Финансовата грамотност започва на първо място с поставянето на правилните принципи и навици, а тяхната основа се гради от най-ранна възраст. Процесът на събиране на пари в касичка и то с конкретна цел учи на дисциплина и постоянство. Учи детето да планира напред и да разбира смисъла да отложи удовлетворяването на някакво желание, ако това ще доведе до нещо по-ценено. А поставянето и планирането на цели извън финансовата тема е ценно умение във всеки аспект на живота ни като зрели хора.

Ето няколко конкретни съвета как да използваме касичката като урок по спестяване и целеполагане:

1. Обсъждайте с детето разликата между нужди и желания

На теория и деца, и възрастни, могат да разграничат продукти и услуги, които определяме като задължителни за нашия нормален и здравословен живот (Нужда), от онези, които използваме, за да си доставим допълнително удоволствие, да се поглезим, да сме по-по-най (Желание). Но за изграждането на правилните финансови навици е важно не просто да разбираме разликата, а да я осъзнаваме като поведение. Това в зряла възраст помага да приоритизираме разходите и да планираме по-добре своя бюджет.

Отложеното задоволяване на желания учи на търпение, планиране, оценяване на стойността на парите. Умението да изчакаш, съзнателно да отложиш порива за задоволяване на всяко желание е особено ценно за малките деца. Това умение често липсва и у някои възрастни – искаме незабавни резултати и губим ентусиазъм, когато трябва да положим по-дълготрайно усилие.

Навикът на спестяването насочва вниманието точно към тези умения. Обикновено в касичката детето събира средства за своя мечтана покупка – за желание, което не може да бъде удовлетворено незабавно.

2. Помагайте на детето да постави своите финансови цели

Касичката е и урок по целеполагане. Поставянето и изпълнението на финансови цели често е трудно и за възрастните. Насочването на вниманието към темата от ранна възраст вярвам ще се отплати вбъдеще, като даде на детето по-стабилни умения по отношение на дефинирането на цели, проследяването им, дисциплината да не се отказваш.

За да има мотивация детето да спестява и да следи прогреса си, е важно не просто да пълни своята касичка, а да има зададена цел, към която се стреми – обикновено мечтана играчка, дреха, екскурзия или друго преживяване.

В първите стъпки ролята на родителя е да помогне на детето да определи цел, която е реалистична и съобразена с възрастта. Колкото по-малко е детето, толкова по-краткосрочна трябва да е целта. Малките деца трудно могат да проследят прогреса при дългосрочни цели, изморяват се, искат бързи резултати. За да бъдат стимулирани и ангажирани в процеса, трябва да виждат непосредствените резултати от своето усилие, иначе лесно могат да загубят ентусиазъм.

Обратно, с възрастта и с натрупването на опит в спестяването детето има все по-добри умения самó да определя своите цели, да планира все по-дългосрочно и да следи своя прогрес в дълъг период от време.

При дефиниране на целта можем да насочим внимателно детето към различни възможности, но не бива да решаваме вместо него. За да има истински вътрешен стимул да постигне своята финансова цел, фокусът трябва да е върху желано от самото дете постижение. Ако ние, родителите, посочваме за какво ще бъдат събирани средства, без да се съобразим с настоението и очакванията на детето, твърде вероятно е то да се откаже рано.

Детето може да има няколко касички за различни цели. Всъщност понятието касичка е само нарицателно – могат да бъдат използвани кутии, пликове и прочие, обозначени с различни цветове и надписи според тяхното предназначение. Така всеки път детето ще преценява към коя касичка да насочи новосъбрани парички и обратно – от коя да извади средства. Може да има, например, една касичка за по-голяма цел, за която има нужда от повече ресурс и по-дълго събиране – например мечтана екскурзия, домашен любимец или скъпа игра. Друга за по-„ликвидни” желания като да плати самостоятелно неделното кино или да избере покупка при посещението в магазина за играчки, книжарницата, сладкарницата. При по-големите деца може да включим и касичка, обслужваща по-дългосрочни проекти като образование, стаж, пътуване.

3. Следете и обсъждайте заедно прогреса

Насърчавайте детето да следи периодично своя прогрес по събирането на средства. Това работи като силен допълнителен стимул – когато виждаме напредъка си и резултатите от своята дисциплинираност и постоянство, това ни мотивира да продължаваме.

При най-малките деца е хубаво касичката да е прозрачна, така че детето визуално да може да вижда прогреса си непрекъснато. Трябва да е достатъчно голяма, за да събере парите, за които е предназначена, но и не прекалено голяма, за да не се „изгубва” събраното в нея и да пречи прогресът да се вижда. При малките също периодичното следене и отброяване на спестеното е и своеобразен урок по пресмятане на пари, чрез който учат разликата и преобразуването между стотинки и левове.

Обратно – ако детето не напредва достатъчно, изразходва често по пътя събраните средства за други цели, губи интерес, трябва да разберем защо. Родителят тук влиза в ролята на финансовия консултант, който да обсъди с детето неговите лични финанси и да му помогне да открие решение. Може да се окаже, че зададената цел е твърде непосилна за детето и трябва да се коригира. Или пък то не вижда откъде и от какво може да задели и има нужда от съвет. Може останалите изкушения по пътя да са твърде много и да му пречат да се фокусира върху голямата си цел – за това на помощ идват отделните касички.

Още нещо важно – да не пропускаме да хвалим. Можем да споделяме шумно пред близки и приятели гордостта си от последователността и упоритостта на детето, това стимулира.

4. Поощрявайте усилията и предлагайте стимули

Родителите е добре да поощряват устойчивата дисциплина и упоритост на своето дете. Можем да се включваме в неговите спестявания с малки суми, с които да демонстрираме удовлетворението си от напредъка. Или дори да определим в самото начало нашия дял участие в пътя към целта, ако тя изисква по-голям ресурс – в този случай е добре това участие да не надвишава половината сума.

Всичко това трябва да се случват пред погледа на детето, то да знае каква част от спестеното дължи на собствените си усилия и каква е подарък от вас. Не се изкушавайте тайно да добавяте средства в касичката, за да го зарадвате – това няма да добави стойност в уроците по финансови навици.

Може да предлагате и различни стимули за спестяване – напр. ако в магазина детето похарчи по-малко от определения за него бюджет, останалото остава за касичката, а дори може да бъде удвоено от родителя. Или ако се съгласи да се откаже от дадена покупка, да избере по-евтин еквивалент, спестените средства да са за неговата дългосрочна цел. Такъв тип решения взима всеки от нас ежедневно и те са свързани с доброто управление на разходите и бюджета ни като възрастни.

5. Обсъждайте различни източници на средства

Наред с напредъка, обсъждайте с детето откъде и от какво може да спестява, какви източници на приходи може да има. Провокирайте го самó да мисли и търси такива.

В касичките могат да влязат подаръците от баби и дядовци по празниците, фондът за рождения ден, наградите от феята на зъбките… По-големите могат да спестяват от джобните си пари, стипендията или от заработено със свой личен труд в свободното време.

6. Давайте добър пример със своите финансови навици!

Децата учат най-вече чрез действие и подражание. Ако им говорим за разликата между нужди и желания и тяхното приоритизиране, но в потребителското си поведение демонстрираме точно обратното (понякога несъзнателно), даваме много объркващи за детето послания. Ако му обясняваме колко е важно да спестява, а в същото време всеки месец излизаме „на червено“ и нямаме авариен фонд за спешни ситуации, всъщност му казваме „Дисциплината не е задължителна“.

Помислете и разкажете на детето си своята история, било то като възрастен или като дете – за какво сте спестявали, в какво сте се провалили, какви трудности сте срещали. Споделете му настоящите си планове и финансови цели, ако възрастта е подходяща за това, и заедно обсъдете вашия прогрес.

7. Оставете го да греши

Не е полезно на всяка стъпка да влизаме като коректор и да посочваме на детето за какво да спестява, откъде, кога, по колко. Грешките и трудностите в полагането и постигането на целите са неминуеми и те са също толкова важни, колкото и успехите. Всъщност с грешките, с тяхното осъзнаване и обсъждане детето ни става по-осъзнато и от личен опит разбира как и защо е важно да промени своето потребителско поведение и нагласи, своето отношение към парите и личния си бюджет. А това са ценни уроци, които ще му трябват и като възрастен.

ЛЮБОПИТНО

Знаете ли откъде идва популярната форма на касичката-прасенце? На английски се нарича piggy bank. В английския думата pig има и друго значение, освен прасе. Така се наричат и всякакви глинени съдове. В Средновековието именно такива съдове са се ползвали за съхраняване на монети. Производството на първите прасенца-касичка идва по-късно, към края на 18 век.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.