На 20 или на 60 години: Защо не трябва да инвестираме по един и същи начин?
Популярното правило „100 минус възрастта“ предлага лесен начин да разпределим инвестициите си според възрастта. Но достатъчна ли е една формула, за да решим колко риск можем да поемем?
Представете си двама души. Единият е на 20 години, току-що е започнал работа и иска да спестява за бъдещето си. Другият е на 60, има натрупани спестявания и планира да се пенсионира след няколко години.
И двамата разполагат с по 10 000 евро, които искат да инвестират. И двамата търсят добра доходност. Но дали трябва да изберат една и съща инвестиционна стратегия?
Вероятно не. Защото в инвестирането има един ресурс, който не можем да купим, да спестим или да възстановим – ВРЕМЕТО.
То е причината един и същ инвестиционен риск да има съвсем различно значение за човек на 25 и за човек на 60 години.
Правилото „100 минус възрастта“
В инвестирането има едно популярно правило, което помага да определим каква част от портфейла си да насочим към по-рискови активи, например акции.
Формулата е проста:
100 – възрастта = процентът от портфейла, инвестиран във високорискови активи (напр. акции, ETF, крипто).
Останалата част се разпределя в по-консервативни инструменти, например облигации, парични фондове и пр.
Ето как изглежда това на практика:
| Възраст | По-волатилни инструменти с по-висока очаквана доходност | По-консервативни активи с по-ниска очаквана доходност |
|---|---|---|
| 25 години | 75% | 25% |
| 40 години | 60% | 40% |
| 50 години | 50% | 50% |
| 60 години | 40% | 60% |
| 70 години | 30% | 70% |
Ако сте на 20 години и имате 10 000 евро за инвестиране, според правилото бихте насочили 8000 евро към акции и други по-волатилни активи и 3000 евро към по-консервативни инструменти. На 60 години съотношението се обръща – 4000 евро в акции и други рискови активи и 6000 евро в по-консервативни. Идеята е с напредването на възрастта постепенно да намаляваме риска, който поемаме.
Разбира се, това е ориентир, а не универсална формула за успешно инвестиране. Има основателни причини да не я следваме механично. Но преди да стигнем до тях, нека разберем защо изобщо съществува.
Защо времето е толкова важно?
Представете си, че сте инвестирали 10 000 евро в акции и финансовите пазари се сриват с 30%. Инвестицията ви вече струва 7000 евро. Загубата е 3000 евро.
Ако сте на 25 години и инвестирате за пенсия, вероятно имате още 40 години пред себе си. Можете да продължите да инвестирате, да купувате активи на по-ниски цени при спадовете и да изчакате евентуалното възстановяване на пазарите.
Ако сте на 60-65 години и планирате да използвате парите след няколко години, същият спад може да се окаже сериозен проблем. Възможно е да се наложи да продадете част от инвестициите си на загуба, защото просто нямате време да чакате.
Времето, разбира се, не е гаранция, че пазарите непременно ще се възстановят или че всеки спад е последван от бърз растеж. Но дългият инвестиционен хоризонт дава повече възможности да преминем през различни пазарни цикли. Времето не премахва инвестиционния риск, но променя способността ни да го понесем.
Сложната лихва и как времето работи за парите ни
Времето има и друго предимство – позволява ни да се възползваме от ефекта на натрупаната доходност. Когато инвестираме, доходността, която получаваме, може да остане вложена и на свой ред да генерира нова доходност. Така парите ни имат възможност да растат не само благодарение на допълнителните вноски, но и благодарение на вече натрупаните печалби.
Нека сравним двама души, които инвестират по 100 евро месечно.
Първият започва на 25 години и инвестира до 65-годишна възраст – общо 40 години.
Вторият започва на 45 години и инвестира до 65-годишна възраст – общо 20 години.
При хипотетична постоянна годишна доходност от 5%, с месечно капитализиране и без да изчисляваме такси, данъци и инфлация, резултатите са приблизително следните:
| Начало на 25 г. | Начало на 45 г. | |
|---|---|---|
| Месечна инвестиция | 100 € | 100 € |
| Период | 40 години | 20 години |
| Общо внесени средства | 48 000 € | 24 000 € |
| Натрупана сума | 152 602 € | 41 103 € |
Първият човек е внесъл два пъти повече пари заради дългия хоризонт, но е натрупал над три пъти по-голяма сума пак благодарение на фактора време. Това е и една от най-важните причини да започнем да инвестираме рано, дори с малки суми.
Посочената доходност е само математическо допускане за илюстрация, а не прогноза или гаранция за реални инвестиционни резултати.
Защо акциите обикновено заемат по-голям дял в дългосрочните инвестиции?
Акциите представляват собственост в компании. Когато купуваме акции, участваме в техния бизнес – в потенциалния му растеж, но и в риска от загуби. Ако погледнем историческите резултати, широко диверсифицираните инвестиции в акции носят по-висока дългосрочна доходност от много по-консервативни активи, но с цената на значително по-големи моментни колебания.
В рамките на една година фондовият пазар на акции и фондове върху акции може да отбележи двуцифрен ръст, но може и да загуби 20%, 30% или повече от стойността си. При дълъг инвестиционен хоризонт тези колебания могат да бъдат по-лесни за преодоляване – една година имаме положителна доходност, на друга отрицателна, но средногодишно дългосрочно активите ни растат. Когато обаче парите ще ни трябват скоро, краткосрочният риск придобива много по-голямо значение.
Облигациите и фондовете върху облигации, от друга страна, обикновено имат по-умерени колебания, особено когато са с високо кредитно качество и по-кратък срок до падежа. Те обаче също не са безрискови. Стойността им може да намалява при промени в лихвените проценти или при финансови затруднения на емитента.
Затова доброто инвестиционно портфолио не е просто избор между „сигурни“ и „рискови“ инвестиции. То е търсене на подходящ баланс между очаквана доходност, риск и време.
Някои инвеститори използват „110 или 120 минус възрастта“
Правилото „100 минус възрастта“ е създадено като лесен ориентир за разпределяне на инвестициите. Но с течение на времето се появяват и негови разновидности – „110 минус възрастта“ и „120 минус възрастта“. При тях делът на акциите е по-висок.
Например за човек на 40 години трите формули дават различни резултати:
| Правило | Дял на високорисковите активи |
|---|---|
| 100 – 40 | 60% |
| 110 – 40 | 70% |
| 120 – 40 | 80% |
Причината за тези по-агресивни варианти е свързана най-вече с по-дългата продължителност на живота и необходимостта спестяванията да осигуряват доходи за по-продължителен период след пенсиониране. Ако човек се пенсионира на 65 години и живее до 90, средствата му трябва да стигнат за още 25 години. Това означава, че дори след пенсионирането част от парите може да останат инвестирани дългосрочно. Инфлацията също има значение. Ако държим всичките си спестявания в активи с много ниска доходност, рискуваме покупателната им способност постепенно да намалява.
Но по-високият дял на акциите и волатилните инструменти не е автоматично по-добро решение. Той предполага и готовност да понесем по-големи загуби в определени периоди.
Защо възрастта не е достатъчна, за да определим риска?
Да се върнем към нашите двама инвеститори. Човекът на 20 години може да има дълъг хоризонт до пенсия, но ако планира да използва спестяванията си за покупка на жилище след няколко години, инвестирането на по-голямата част от тях в акции може да бъде неподходящо – целта на спестяванията иинвестициите му има кратък хоризонт.
От друга страна, човек на 60 години може да разполага със стабилни доходи, достатъчно средства за ежедневните си нужди и капитал, който няма намерение да използва през следващите 20 години. За тази част от парите му по-високият инвестиционен риск може да бъде оправдан.
Т.е. важна е не само възрастта ни, а и каква е целта на инвестицията и кога ще ни трябват конкретните пари.
Можем да имаме няколко финансови цели едновременно, всяка с различен инвестиционен хоризонт:
- Пари за непредвидени разходи – трябва да бъдат леснодостъпни и с минимален риск. Това е нашият авариен фонд, той не цели доходност или побеждаване на инфлацията, а бърза ликвидност при спешни случаи.
- Спестявания за покупка на жилище след две-три години – обикновено изискват по-консервативен подход.
- Средства за образование на дете след 10–15 години – позволяват да обмислим по-широк набор от инвестиции.
- Спестявания за пенсия след 30 години – дават възможност за по-дългосрочна инвестиционна стратегия и поемане на повече риск.
Така един и същ човек може да инвестира консервативно за една цел и значително по-динамично за друга.
Как да разберем колко риск можем да поемем?
Тук трябва да разграничим две неща – способността и готовността ни да поемаме риск.
Способността да поемаме риск зависи от обективни фактори – доходи, финансови резерви, задължения, инвестиционен хоризонт и необходимост от достъп до парите.
Готовността да поемаме риск е свързана с нашата психология и начина, по който реагираме на загуби.
Може да имаме финансовата възможност да понесем спад от 30%, но ако той ни кара да не спим спокойно и да продаваме панически инвестициите си, вероятно сме избрали неподходящо ниво на риск.
Ето един полезен въпрос:
Ако инвестираните ми 10 000 евро утре станат 7000 евро, как бих реагирал?
Бих изчакал? Бих продължил да инвестирам? Или бих продал всичко от страх, че ще загубя още?
Отговорът не определя сам по себе си подходящата стратегия, но е добър начин да проверим доколко реалистична е представата ни за собствената ни толерантност към риск.
Какво означава да променяме портфейла си с времето?
Да приемем, че на 30 години сме избрали портфейл със 70% акции и 30% облигации.
След няколко години акциите поскъпват значително и вече представляват 80% от стойността на портфейла. Без да сме направили нищо, инвестициите ни са станали по-рискови. Тук идва ролята на ребалансирането – периодичното възстановяване на желаното съотношение между различните активи. То може да се извърши чрез насочване на новите вноски към активите с по-малък дял или чрез продажба на едни инструменти и покупка на други.
Отделно от ребалансирането е постепенното намаляване на риска с приближаването на момента, в който ще използваме парите. Например можем да започнем с по-висок дял на акциите, но през последните години преди определена финансова цел постепенно да увеличаваме дела на по-консервативните активи. Това е и логиката на инвестиционните стратегии, базирани на жизнения цикъл, включително на новия мултифондов модел при допълнителното пенсионно осигуряване.
Пет въпроса, преди да изберем инвестиционна стратегия
Преди да решим дали 40%, 60% или 80% от спестяванията ни да бъдат инвестирани в по-рискови активи, е добре да си отговорим на няколко въпроса:
- За какво инвестирам? За пенсия, жилище, образование на децата или друга конкретна цел?
- Кога ще ми трябват парите? След 2, 10 или 30 години?
- Имам ли финансов резерв? Мога ли да посрещна непредвиден разход, без да продавам инвестициите си?
- Каква загуба мога да понеса? Не само финансово, но и психологически.
- Ще мога ли да следвам стратегията си? Как ще реагирам, дори когато пазарите падат и новините са тревожни? Ще се изкуша ли да променя плановете си, когато пред мен се появи нова възможност?
Отговорите са много по-важни от това да следваме механично една популярна формула.
Най-ценният актив не е този, който купуваме
В инвестирането често търсим най-добрата акция, най-перспективния сектор или най-подходящия момент да влезем на пазара.
Но има нещо, което нерядко е по-важно от всички тези решения – кога започваме и колко последователни сме.
Не можем да контролираме движението на финансовите пазари. Не можем да гарантираме доходността си. Но можем да определим финансовите си цели, да изберем подходящ риск, да диверсифицираме инвестициите си и да изградим навик да спестяваме редовно.
Правилото „100 минус възрастта“ е полезно не защото дава точен отговор, а защото ни кара да си зададем правилния въпрос: Колко време имам, преди да ми потрябват тези пари?
Не е необходимо да сме експерти по финансовите пазари, за да започнем да управляваме по-разумно парите си. Но е важно да разбираме как времето, рискът и собствените ни решения работят заедно.
Материалът има образователен характер и не представлява индивидуална инвестиционна препоръка. Примерите са илюстративни, а бъдещата доходност не е гарантирана.
