Продължете към съдържанието
Начало » 50-30-20. Как да постигнем идеалните пропорции?

50-30-20. Как да постигнем идеалните пропорции?

Не, това не е новият стандарт за идеални женски пропорции. Но може да ни помогне да постигнем оптимални пропорции в личните си финанси.

В поредица от материали за #Семейни финанси насочваме вниманието към някои популярни техники за управление на личен бюджет. Миналата седмица се спряхме на системата от пликове за разпределение на разходите. Днес ще представим правилото 50-30-20.

Това правило в разпределението на семейния и личния бюджет добива особена популярност от книгата All Your Worth: The Ultimate Lifetime Money Plan, написана през 2005 г. от американския сенатор Елизабет Уорън и дъщеря й.

Накратко то се състои в спазването на следното разпределение при структуриране на месечния ни бюджет:

  • 50% от нетните ни приходи се разпределят за покриване на текущи нужди
  • 30% са отредени за „желанията“
  • 20% трябва да бъдат заделяни за спестявания, инвестиции и постигане на дългосрочните ни финансови цели

Правилото е просто и лесно за разбиране. Дали е толкова лесно за следване обаче и дали е общовалидно? За онези, които се стремят към финансова свобода, високата норма на спестяване е ключова. В същото време заделянето на 20% от текущите месечни доходи е непосилна задача за семейства с по-ниски доходи, където делът на нуждите в обслужването на месечните разходи значително по-висок, дори понякога близък до 100%.

Моделът 50-30-20 е подходящ най-вече за млади хора, които се стремят да наложат самоконтрол в разпределението на личния си бюджет, както и за семейства с доходи над средните. При високо ниво на задлъжнялост правилото също е трудно за следване и в този случай на първо място целите ни трябва да са насочени към намаляване на теглото на дълговете.

Дори тази формула да не работи във вашия случай, тя дава много добър ориентир за това как се справяме в разпределението на разходите си. Също така при планиране на по-сериозни нови покупки като автомобил, жилище и др. може да ни помогне да преценим доколко допълнителните разходи биха били подходящи или в тежест за бюджета ни – било то по покупката или по последващата поддръжка.

Какво означава предложеното разпределение?

50% за нужди

Като нужди се определят стоки и услуги, които задължително ни трябват, за да живеем нормално и здравословно. Те обикновено са устойчиви във времето, като варират според възрастта, начина на живот и професията и пр.

Нужди са разходите за комунални услуги, за основни хранителни продукти, за транспорт, за здраве, за основни стоки за бита, за основно облекло и пр. Думата „основно“ неслучайно беше повторена неколкократно… Тук не бива да включваме продукти като алкохол, цигари, капучиното от любимата кафетерия в центъра, петия чифт сандали това лято. Като нужда не може да бъде определен също разходът за телевизия и допълнителни канали, за маникюр, за новата апликация за обработка на снимки и пр. Това са все разходи, които са в сферата на „екстрите“, т.е. перото на желанията.

Обикновено базовите разходи разглеждаме като фиксирани. Такива, които трудно подлежат на промяна. Все пак обаче, ако основните ни разходи и задължения формират над 50% от текущия доход, добре е да прегледаме възможностите за оптимизация, за да се доближим до правилото 50-30-20.

30% за желания

Желанията са стоки и услуги, без които спокойно можем да живеем, не са напълно задължителни, но пък използването им би ни направило по-доволни, по-красиви, би разнообразило ежедневието ни… Те често се променят – според настроението, интересите, възрастта.

Това са парите, които харчим за излизания с приятели и развлечение, за импулсивни покупки на модни стоки и аксесоари, за лакомства и деликатеси, за декорация, за разкрасителни процедури, за фитнес и спортни тренировки и какво ли още не. Към тази категория спадат всички „екстри“, които включваме в ежедневието си, за да направим живота си по-лесен и интересен.

Можем ли без тях? Да, животът няма да свърши. Искаме ли без тях? В никакъв случай.

Важно е да сме наясно с това разделение и като концепция, и като потребителско поведение, тъй като именно това са разходите, които при необходимост могат да бъдат редуцирани, за да се справим в ситуация на бързо нарастваща цена на живот и по-бавен ръст на доходите.

Ако разглеждайки нашия месечен бюджет установим, че „желанията“ заемат над 30% от приходите ни, добре е да се вгледаме внимателно за какво харчим. Определено може да има други по-важни области, към които да насочим част от този ресурс, особено ако до този момент нямаме натрупани спестявания и инвестиции. Идеята на това ограничение не е да се превърнем в спартанци, а да се научим да приоритизираме разходите, така че да имаме баланса между финансова стабилност и удоволствие от живота.

В същото време дефинирането на бюджет за желания може да не е рестриктивна мярка, а напротив – да ни дава възможност да „се поглезим“. Както често импулсивното пазаруване води до разходи над предвиденото, така пък в други ситуации стремежът ни към спестовност не ни дава „разрешение“ да помислим за себе си и своите желания. С този модел, стига да спазваме разпределението до 30%, имаме свободата да удовлетворяваме своите желания и интереси.

20% за дългосрочните финансови цели

Правилото 50-30-20 насърчава да изведем спестяванията и инвестициите като приоритетна тема, да заделяме за финансовото си бъдеще далеч по-висок процент, сравнено с това, което по принцип правим.

„Плащай първо на себе си“ е мантра, повтаряна непрекъснато от специалистите по лични финанси. Идеята е изнасянето на дългосрочните финансови цели на семейството като основно перо в бюджета, наравно с останалите базови разходи на домакинството.

Често заделяме за спестявания, за инвестиции, за аварийния си фонд каквото остане в края на месеца. И често в края на месеца остава 0. Да поставим тоази категория преди останалите трансформира мисленето и акцентира върху значимостта на текущите ни финансови решения за бъдещата финансова стабилност и благополучие.

„Плащай първо на себе си“ погрешно често се тълкува като награда. Не, това не означава да се поглезим – за удоволствията имаме онези 30% за желания. Заделянето от текущия доход има за цел да увеличава активите и семейното богатство, което в дългосрочен план би подобрило стандарта ни на живот. Този навик учи на дисциплина не само нас, но и децата ни, които попиват финансови навици най-вече от личния пример в семейството.

В това перо от бюджета влизат средствата за инвестиции – във финансови активи, недвижими имоти, бизнес, ценни вещи и пр. Тук са вноските за допълнително пенсионно осигуряване, за личната ни инвестиционна сметка, за образованието на децата. 20% за спестявания и инвестиции включва също така добавяне на средства към аварийния фонд на семейството. Към спестяването може да причислим и предсрочното изплащане на дълг, тъй като на практика това намалява бъдещите ни задължения.

семеен бюджет

Недостатъци на модела

Правилото е хубаво заради неговата простота, но именно простотата е и един от най-сериозните му недостатъци. Този модел не взима предвид особеностите на разполагаемия бюджет, начина на живот, финансовите цели на семейството. Създаден е на основната на „средностатистическия“ човек, какъвто в реалността на практика не съществува.

При семейства с ниски доходи основните разходи заемат далеч по-голям дял от 50%, а за спестявания от 20% е невъзможно висока цел. Обратно, при много високи доходи основните разходи са често под 50%, а за инвестиции и спестявания може да бъде заделяна по-голяма част.

При млади хора без деца и без задължения може в определени периоди разходите за нужди да са доста под 50%, а за желания пропорционално повече – и това да е разумно разпределение, въпреки че не пасва на описаното правило. В този случай е ценно спазването на нормата на спестяване от ранна възраст, което ще се отплати в бъдеще.

Друг проблем е, че понякога е трудно да бъде направено строго разграничение между нуждите от желанията – особено когато говорим за „добавки“ към базови услуги и продукти. Най-простият пример – планът за мобилен телефон е базова необходимост, но допълнителното пространство облачна памет можем да определим като екстра.

Опростена версия на разпределението 50-30-20 е правилото 80-20. Това означава 20% от разполагаемия си месечен доход да се стремим да заделяме за спестявания и дългосрочни финансови цели, а останалите 80% да обслужват текущите ни разходи.

Вижте още: Темплейт за семеен месечен бюджет

Публикувано в рубриката #СемейниФинанси на URBN.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.