Second hand тенденциите: Промяната в потребителското поведение и отражението върху личния ни бюджет
Модната индустрия е един от най-големите замърсители на въздуха и водата в света, отговаряйки за 5 до 10% от глобалните въглеродни емисии и 92 милиона тона отпадък годишно. В същото време секторът е и в топ 5 на ползвателите на първични ресурси.
Статистиката сочи, че средностатистическият потребител днес купува около 60% повече дрехи, отколкото преди 10-15 години, като в същото време жизненият цикъл на артикулите е паднал наполовина. Всеки сезон модната индустрия произвежда 30-40% повече артикули от необходимото, а голяма част от дрехите и аксесоарите не подлежат на рециклиране. Сръхконсумацията в комбинация със свръхпроизводство и предизвикателствата в управлението на решения за преработка и унищожаване на продуктите са сред основните проблеми пред индустрията.
В тази перспектива second hand културата разширява своите поддръжници като ключов участник в трансформацията на фешън сектора в посока устойчивост и природосъобразност. Хората днес пазаруват много повече дрехи и други продукти втора ръка, а прогнозите са, че през следващите 10 години търговията с дрехи втора употреба ще се утрои.
Едва 17% от участниците в анкетата на Dir.bg отбелязват, че никога не са купували употребявани стоки. Най-често пазаруването на втора употреба продукти е свързано с покупката на дрехи – 67% от анкетираните.
Популярността на пазаруването втора ръка нарасна през последните години и с развитието на глобални онлайн marketplace платформи, които улесняват достъпа на потребителите както в ролята на купувачи, така и на продавачи. Тук говорим не само за текстилната индустрия, но също така обзавеждане, електроника, детски играчки и стоки и други. Социалните мрежи също се включиха в растежа на този пазар, осигурявайки функционалности за директна комуникация и либерализация на търговията с използвани вещи.
Second hand трендът се свързва най-вече с идеята за качество, устойчивост и отговорна консумация, противопоставени на т.нар. бърза мода (fast fashion). У нас, ако допреди няколко години магазините за стоки втора употреба бяха като разпределителни депа, днес изглеждат по-скоро като бутици. Превръщането на тенденцията от необходимост в осъзнат потребителски избор роди появата и на специализирани базари и винтидж бутици за подбрани дрехи и аксесоари на марки от висок клас. Инфлуенсъри и известни личности също се включват в този нишов бизнес, предлагайки на разпродажба личния си гардероб и други вещи.
If you cannot reduce, reuse.
Според изследване на Ellen MacArthur Foundation над половината от продукцията на т.нар. fast fashion се изхвърлят след по-малко от година. Избирайки да купуват използвани артикули, потребителите могат да намалят своя въглероден отпечатък и да допринесат за по-устойчива икономика. Според изследване на Европейската конфедерация на рециклиращите индустрии въздействието върху околната среда от повторната употреба на текстил е 70 пъти по-ниско в сравнение с производството на нови дрехи.
Освен ефекта върху околната среда чрез удължаване на живота на вещите, този тип потребление има своето отражение и върху личния бюджет. Пазаруването на дрехи втора ръка често дава възможност човек да открие висококачествени продукти на изключителна цена. Second hand културата може също да спомогне за насърчаване на социалното и икономическо равенство, като направи премиум стоките по-достъпни за по-широк кръг от хора.
В някои европейски държави е въведен и допълнителен стимул за този вид потребление чрез освобождаване от ДДС на стоки втора ръка, особено текстилни изделия.
Урок към децата
Днес всеки може да влезе в ролята на продавач и с няколко клика да представи портфолио от артикули, които да продаде. От гледна точка на управлението на личния бюджет, това е прекрасна възможност по щадящ природата начин да се освободим от ненужни вещи, които биха били ценни за друг.
Това е и чудесна възможност за урок към децата в семейството за принципите на кръговата икономика и рисковете на свръхконсумацията. Детските и бебешки дрехи, играчки, ел. уреди и пр. са все по-разгръщащ се пазар за „втори живот“ заради краткия си цикъл на употреба. В световен мащаб, както и у нас, се появиха различни платформи, фокусирани именно върху този сегмент стоки.
И преди сме коментирали как да помагаме на децата да поставят и постигат своите първи финансови цели чрез касичката и личния принос към своя малък бюджет. Участието на детето в продажбата на използвани вещи, както и потреблението на такива, е възможност то да осмисли нагласите си към притежанието. И може да се превърне в добър стимул да не се затрупва с излишни играчки, ако самото то е бенефициент на приходите от тези продажби.
Притесненията на потребителите
Либерализацията на пазара на стоки втора употреба дава възможност за включване на различни заинтересовани страни, но е и предпоставка за разнообразни потребителски казуси.
57% от анкетираните от Dir.bg посочват, че при покупка на стоки втора употреба имат най-голямо притеснение относно хигиената. Сред останалите притеснения са липсата на гаранция (посочена от 21% от анкетираните) и съмнения за качеството (според 16% от участниците).
През декември разгледахме въпроси, свързани със защитата ни на потребители и възможностите за връщане на закупена стока. Покупката на ел. уреди, мебели и други втора употреба обикновено лишава потребителя от търговска гаранция. В същото времо обаче остава законовата гаранция от 1 до 2 година, когато стоките са закупени от търговци (юридически лица) в рамките на ЕС. Законовата гаранция е нещо различно от търговската гаранция, която се дава при покупка на нов продукт от производител или вносител – тя касае идентифицирането на доказуеми дефекти, които се появяват по-късно в процеса на употреба.
Покупката на стоки от продавачи физически лица не попада в обхвата на подобен род защити. Също така, макар и закупени онлайн, продуктите от директно договаряне с физическо лице не подлежат на право на отказ от договора в срок от 14 дни, както е при онлайн покупка от търговско дружество. В този случай трябва да си договорим с насрещната страна възможността за преглед и тест на продуктите на място при доставка и съответно връщането при несъответствие.
Наем на дрехи
С растящата осъзнатост на потребителите за личния им отпечатък на потребители върху околната среда наемът на дрехи също се разгръща като растяща в световен мащаб тенденция, предлагайки устойчива алтернатива на традиционното потребление.
Доскоро подобна услуга се търсеше само при много специални поводи, като предлаганите артикули се фокусираха основно върху black-tie събития с бални рокли за жени и смокинги за мъже. Днес секторът се отваря все повече и към ежедневни артикули с фокус върху луксозни и дизайнерски брандове. В САЩ наемът на дрехи, обувки и аксесоари е индустрия за милиони, а платформите за подобни услуги се ползват за ежедневни бизнес поводи, както и като мястото, от което могат да бъдат набавени последните колекции на известните модни дизайнери. У нас този модел на потребление на модата тепърва формира разбиране и интерес и вече започна появата на първите подобни платформи – както онлайн, така и физически обекти.
Наемането на дрехи, особено за специални поводи, често може да бъде по-изгодно от закупуването на ново облекло – най-малкото поради факта, че такива дрехи се обличат обикновено само по веднъж. Ако говорим за тренд в ежедневната мода, наемът позволява на клиентите да изпробват нови стилове и тенденции и да добавят богато разнообразие към гардероба си, без да се ангажират с дългосрочна покупка. А имайки предвид краткия живот на облеклото и аксесоарите днес, наем и покупка могат да бъдат доста изравнени като общ разход по това перо от личния бюджет.
Притесненията на потребителите от подобни услуги са свързани най-вече с качеството и разнообразието на предлаганите артикули. Както и с рисковете от повреда или загуба на наетите продукти, което би довело до неустойки и санкции.
––
В световен мащаб пазарът на дрехи, обувки и аксесоари втора употреба е около 4% от общия размер на сектора, като анализаторите прогнозират, че той има потенциала да порастне над 10 пъти. Това означава значителна трансформация на правилата на конкуренция в индустрията и сериозна предпоставка за поява на иновации в комуникацията и управлението на потребителското поведение.
Публикувано в #СемейниФинанси на Dir.bg.